Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Не носи оръжие — заяви.

— Слушайте, само си губите времето — каза Дъфи.

— Момент — рече първото ченге. — Ти си Дъфи, нали?

— Да — потвърди Уилям.

Двамата го зяпнаха така, сякаш бяха учудени, че си го признава. После второто ченге пристъпи към леглото, за да огледа Олга. Дръпна пеньоара и се втренчи в нея.

— Покрий я, мръсник такъв! — яростно извика Дъфи.

Онзи подскочи.

— Дръж си човката затворена, боклук! — изръмжа той. — Още една остроумна забележка и ще те пребия!

— Мъртва ли е? — попита колегата му и хвърли поглед към кревата.

— Да, този тип е използвал нож.

— Прибрах се и така я заварих — обади се Уилям.

— Чу ли? Прибрал се и така я заварил! — ухили се първият полицай. — Ще дойдеш с нас… Хайде!

— Да не би да ме обвинявате, че съм я убил? — Дъфи не можеше да повярва.

— Бъди благоразумен! — Първото ченге беше влюбено в собствения си глас. — Бяхме предупредени.

Дъфи почувства как някакъв обръч стяга гърдите му.

— Не разбирам — тихо каза той.

— Тази жена е държала пачка спестени пари скрита в дома си и ти си го знаел. Дошъл си при нея и си се опитал да задигнеш балата, но не се е получило. Тогава си й видял сметката и си обърнал къщата с краката нагоре. Сега парите са у тебе. Нали така, Джъс?

Вторият полицай кимна. Той направи крачка към Уилям и пъхна ръка във вътрешния му джоб. Измъкна снопче банкноти.

— Инсценировка, а? — Гласът на Дъфи беше напълно безизразен.

Джъс погледна към него и се засмя.

— Между нас казано, си прав. Зле си избрал на кого да се опъваш, глупако.

— Няма да направите този удар — отвърна Дъфи.

Първият полицай сви рамене.

— Още нищо не знаеш. Сега те чака малка разходка.

— Тук някъде имаше бутилка уиски — рече Дъфи, оглеждайки помещението. — Ще възразите ли, ако се поободря леко?

Джъс прекара върха на своя дебел пръст по вътрешната страна на яката си.

— Ние също ще се поободрим!

Дъфи прекоси стаята, чувствайки строгата, непоколебима бдителност на ченгето с револвера. Умът му беше кристално бистър. Щом бяха готови да го изработят по толкова груб начин, като му пробутат скрити в ръкава пари, биха могли дори да го очистят за „оказване на съпротива“ при ареста. Той взе уискито и напълни до половината двете чаши, които бяха използвали с Олга.

Когато се обърна, засече едно бързо споглеждане между двойката полицаи. Усети как го полазиха студени тръпки. Подозренията му се потвърждаваха. Подаде едната чаша на Джъс, след което се приближи до колегата му.

— Аз пък ще се обслужа с бутилката — небрежно рече той.

Револверът приличаше на огромно оръдие, насочено към гърдите му, но Дъфи не показа никакви признаци на нервност, докато протягаше питието. Намираше се на около пет фута от ченгето. Тогава направи неимоверно рязко движение. Стъпи мълниеносно встрани и в същото време плисна уискито в лицето на полицая.

Онзи нададе рев, притисна с длан очите си, отмести се крачка назад и дръпна напосоки спусъка. Револверът изтрещя. Уилям скочи напред, хвърли се върху въоръжената ръка на ченгето и го изтръгна.

Следващият шум, който сетивата му доловиха, беше от разбиващо се стъкло. Полицаят се държеше като ужилен, опитвайки се да махне уискито от очите си. Дъфи нямаше време. Уловил револвера за цевта, той прасна мъжа между веждите. После се завъртя в очакване на изстрел от втория полицай.

Джъс стоеше с ръце на корема, втренчен в идеално лъснатите си обувки. Дъфи забеляза, че между пръстите му се процеждаше кръв. Мъжът се свлече на колене, като колебливо наклони тялото си. Сетне се просна по лице.

— Надявам се, че ти е харесало — каза Уилям.

Отиде бързо при натрупания върху пода багаж, избра един дълъг ремък от куфар и здраво върза ръцете на първия полицай. След това се запъти към Олга. Вдигна халата и я покри с него.

Движеше се безшумно и бързо. През цялото време дълбоко в своето подсъзнание той си даваше сметка в каква каша се бе забъркал. Върна се при ченгето, което идваше на себе си. Завлече го до канапето, прибра пистолета си изпод възглавницата и го пъхна в колана на панталона. Накрая зашлеви полицая два пъти през физиономията.

Онзи отвори очи, простена и се опита да седне.

— Кой стои зад тази нагласена история? — попита Дъфи.

Ченгето го изгледа свирепо, но не каза нищо.

Уилям извади пистолета и го завря под носа му.

— Бързам — каза той с леден поглед. — Изплюй по-живо камъчето, или ще ти изкарам очите с мушката!

Полицаят изведнъж омекна и започна да се поти.