Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Като Алис ли? — попита го. — Каква е Алис?

Уилям се усмихна, но умът му беше другаде.

— О, няма значение… Тя е глупачка. Парите не означават нищо за нея. Интересува я единствено любовта.

Олга вдигна рамене.

— Тази порода е на изчезване — каза тя с лека насмешка, — но човек все още ги среща тук-там.

Дъфи се изправи и обгърна с поглед стаята, хванал по един куфар във всяка ръка. Стоя така, докато Олга не го побутна.

— Хайде да вървим, наркоман такъв — подкани го тя.

— Добре — рече той. Запъти се към вратата, после отново спря. — Никога повече няма да видя тази бърлога!

Олга се провря покрай него и излезе в коридора.

— Кого го е грижа? — запита тя, тръгвайки надолу по стълбите.

Дъфи погледна подире й. Остави единия куфар на земята, затвори вратата, вдигна го отново и заслиза след нея.

Веднага щом се върнаха във вилата на Олга, Дъфи набра номера на Анабел. Докато чакаше да се свърже, тя започна да си прибира багажа. Чуваше се как снове из спалнята — въодушевена, тананикаща с дрезгава монотонност, но изпълнена с много решителност.

По линията се разнесе тихо щракване.

— Здрасти! — каза той.

До ухото му достигна задъханият глас на Анабел.

— Кой се обажда? — попита тя.

— Там ли е гаджето ти? На телефона е Дъфи — представи се той.

— Съвсем скоро ще стъпиш накриво — грубо рече тя, — а аз здравата ще се посмея, щом се сгромолясаш!

— Точно сега нямам време за разговори с тебе, мераклийке. Повикай Глисън! — отвърна Уилям.

— Остроумни типове като тебе ги слагат във вана с бензин и им хвърлят вътре клечка кибрит — съвсем безстрастно произнесе Анабел.

Глисън, изглежда, изтръгна слушалката от нея, защото Дъфи го чу да казва: „Млъкни, за Бога!“

— Глисън ли е? — попита той.

— Да. Готов ли си за сделка?

— Разбира се. Готов съм да се спазарим. Търгът не беше особено разгорещен. Предложиха ми четиридесет бона — нито повече, нито по-малко. Срещу петдесет хилядарки списъкът е твой.

— Откъде, по дяволите, да ти ги събера? — побесня онзи.

Устните на Дъфи се разтегнаха в усмивка, но очите му си оставаха тъжни.

— Първата ми работа за утре е, че заминавам — рече той. — Не ми пука кой ще притежава списъка, но тази вечер искам „сухото“ от съответния човек. Петдесет хиляди не са чак толкова много за организация като твоята.

— Ще си платиш за това, кучи сине! — извика Глисън.

— Не и преди да съм си получил мангизите, а пък ти своя бележник. После всички ще трябва да бъдем нащрек.

Глисън замълча за момент, сетне рече:

— Невъзможно ми е да ги донеса в брой. Ще ти дам чек.

— В брой! — Тонът на Дъфи беше непреклонен. — Довечера около осем и половина ще хапна в „Ред Рибън“. Не се ли появиш там, докато свърша, край на сделката. И цялата сума да бъде в брой! — Той тръшна слушалката и се изкачи по стълбите.

Олга беше коленичила пред един огромен куфар. Подът бе осеян с нейни дрехи.

— Мили Боже… — каза Уилям.

Тя изви, глава и му се усмихна.

— Ела и помогни! — подкани го.

Той хвърли поглед към малкия часовник върху полицата над камината. От мястото, където стоеше, тънките му стрелки едвам се различаваха. Беше шест и тридесет. Хвана Олга за лактите и я издърпа на крака.

— Слушай, бебчо — търпеливо заговори той. — Пътуването ще бъде кратко. Остави всички тези партакеши. Просто си вземи една чанта. Когато се измъкнем от аферата, ще ти купя целия свят.

— Толкова са красиви… — нацупи се леко Олга. Обърна се и разходи очи по разпилените наоколо неща.

— Хайде! — настоя Дъфи. — Времето напредва.

Двамата заедно опаковаха две обемисти дамски чанти. След това той слезе на долния етаж. Влезе в кухнята и откри пълна бутилка скоч. Взе две чаши и отново се качи горе. Сложи алкохола на масичката до леглото и каза:

— Да пийнем по чашка!

Олга се приближи, разкъса тънката опаковка на шишето и перна с пръст винтовата запушалка. Наля във всяка чаша по четири пръста уиски.

— За нас! — вдигна тост Уилям и те отпиха. — Тази вечер ще се натъпчем в „Ред Рибън“.

Тя добави малко джинджифилова сода в питието си.

— А после?

— Глисън може би ще донесе парите. Така мисля… Ако го направи, ще се качим на „Буика“ и бързо ще се изпарим от града.

— Ами списъците?

Дъфи кимна.

— Естествено, че не съм забравил за тях. Веднага отивам да ги прибера. Ще отсъствам около половин час. Ти се преоблечи. Сложи си нещо, с което ще ти бъде удобно да пътуваш.