Джеймс Чейс - Вече е все едно…

Морган отиде до един стол и седна, но не каза нищо.

— Познаваш ли Мърей Глисън?

— Да, познавам го. — По лицето на Морган премина тръпка на изненада.

— Какво знаеш за него?

— Какво целиш? — прояви внезапно нетърпение онзи.

— Ще ти кажа. Глисън върти на широка нога изнудване чрез наркотици сред някои от най-важните клечки във висшето общество. Държи ги толкова изкъсо, че направо пищят от страх. Нашият човек събира на техен гръб пенсийка от почти един милион долара. Това беше ли ти известно?

Морган поклати глава. Дебелите му устни леко се накъдриха.

— Едва ли е вярно — рече той. — Глисън е само дребен пласьор. Поне беше такъв по времето, когато го познавах.

Дъфи се изсмя.

— Не си актуален — каза. — Той се е вмъкнал във висшите кръгове, но е достатъчно хитър да го пази в тайна. Няма никакви изгледи някой от политическите босове да му издърпа ушите заради това, което прави.

— Глисън не ме интересува — заяви в крайна сметка Морган.

Уилям кимна.

— С положителност е така — съгласи се той. — Но не би се отказал от неговия бизнес, нали?

— Ако пожелая територията му, ще я превзема — каза Морган и тръсна голяма бучка пепел в пепелника.

Дъфи се облегна назад и впери поглед в тавана.

— Глисън притежаваше списък на всичките си клиенти и на сумите, които плащат за протекция — рече.

Другият го изгледа остро.

— „Притежаваше“ ли каза?

— Да, точно така. Сега е у мене — отвърна Дъфи, продължавайки да не откъсва поглед от тавана.

Морган се умълча, после се обади:

— Разбирам…

— И вече е пуснат в продажба — добави Уилям.

Онзи стана изкуствено небрежен. Дъфи едва не се изсмя в лицето му.

— Може да е от полза някому… — чу го да казва.

— Не разбра докрай идеята ми — отвърна той. Говореше бавно, като на дете. — Щерката на Инглиш е свързана с Глисън. Тя е пълно куку. Двамата заедно практикуват този рекет. И печелят от него баснословно. Благодарение на списъка ти би могъл да разстроиш малката им комбина, да хванеш Инглиш натясно и да си „завъдиш“ триста едри шарана, които да ти пълнят скута с мангизи срещу едното премълчаване на имената им.

Морган дръпна от пурата си.

— Звучи примамливо по начина, по който го представяш — рече той.

— Възможността е добра. Затова ти я предлагам.

— С какво съм заслужил жеста?

— Имаш пари…

— Колко искаш?

— Петдесет хилядарки — отвърна Дъфи. — Нямам предвид тридесет или четиридесет. Цената е петдесет, държа на нея.

Морган сви рамене едва видимо.

— Мисля, че никога няма да си пробуташ стоката за такава сума пари — каза.

Дъфи се изправи.

— Добре — съгласи се той. — Ще си получа парите от другата страна. Защо да ми пука?

— Почакай. Пропускаш нещо… — хвърли му лукав поглед Морган. — Ти ми предостави чудесна информация. В това няма съмнение. Помисли си дали сам би платил толкова много пари? Забравяш, че разполагам с три момчета, които ги сърбят ръцете за работа. Нямам намерение да плащам фантастични цени за подобни удари. Знаеш ли как бих постъпил аз, ако притежавах този списък?

— Какво би направил? — попита Дъфи.

Морган се ухили. Приличаше на вълк.

— Това, което си сторил самият ти. Щях да направя копия и да ги продам на двете страни.

По лицето на Уилям се изписа тотално объркване.

— Добра идея — успя да каже въпреки всичко.

— Някога е била добра, но вече не е — поклати глава Морган. — Когато продадеш списъка на Глисън, аз ще намина при него и ще му го взема.

— Не си ли прекалено самоуверен? — отбеляза със студена усмивка Дъфи.

Другият за пореден път сви масивните си рамене.

— Ще ти кажа и още нещо — добави той, изтърсвайки пурата си в пепелника. — След като Глисън ти плати, ще изпратя Джо да прибере от тебе петдесетте хиляди. Това ще ти бъде за урок.

Дъфи се насочи към вратата.

— Мисля, че ние двамата няма да се разбираме особено добре за в бъдеще… — мрачно констатира той. — Съжалявам!

— Действително ще съжаляваш! — съвсем тихо рече Морган.

Уилям отвори вратата. Джо стоеше непосредствено пред нея. Погледна през рамо към Морган.

— Това беше всичко засега, нали?

Той поклати глава. После му хрумна нещо и отвърна:

— Чакай!

Дъфи се спря. Не се обърна изцяло с гръб към Джо, а само три четвърти, така че да може да го наблюдава с периферното зрение.

— Да?

Морган вдигна петте банкноти от масата.

— Предлагам ти да ги вземеш и да ми предадеш списъка.

— От къде на къде?! — Дъфи беше напълно изумен.