Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Какво ще кажеш да си облечем новите дрехи и да ме поизведеш? — попита Олга.

Той сложи ръка на гърба й и леко я побутна.

— Тези стълби са ужасни, нали? Разбира се, че ще отидем някъде, но първо Глисън!

Отключи вратата на апартамента и влязоха вътре. Тогава Дъфи възкликна:

— О-о!

Стаята беше напълно опустошена. Мебелите бяха преобърнати, чекмеджетата бяха измъкнати и нахвърлени на камара върху пода, а съдържанието им беше разпиляно по килима. Тапицериите бяха разпрани и пълнежът беше изтръскан на купчини. Картините от стените бяха свалени и се търкаляха с разрязани гърбове. Помещението изглеждаше като връхлетяно от торнадо.

— Глисън се опитва да си спести малко пари — тихо рече Дъфи.

Олга обиколи стаята, стъпвайки предпазливо.

— Идеята ти за банката беше отлична…

Уилям кимна. Лицето му бе ожесточено и сурово.

— Ще го науча аз този хитър негодник! — закани се той.

— Време е — отвърна тя. — По-добре се пренеси при мене.

Обгърна с очи безпорядъка.

— Мисля, че няма нищо страшно. Утре трябва да сме изчезнали, така че какво толкова?! — Дъфи отиде в спалнята и хвърли намръщен поглед наоколо. Беше претършувана също толкова старателно, колкото и всекидневната. Имаше много повече боклук, защото дюшеците и възглавниците бяха изтърбушени.

— Любовното ни гнездо е унищожено — появи се на прага Олга.

— Да го вземат дяволите! — изруга Дъфи. — Откраднали са ми уискито. — Бръкна под кревата и издърпа два очукани куфара, посипани с пух. — Размърдай се! — й каза. — Свърши някаква работа за разтуха…

Точно тогава телефонът започна да звъни и той отиде да се обади, оставяйки я да отделя неговите ризи и вещи от общия хаос.

На другия край на линията беше Сам.

— А-а, Сам! — зарадва се Дъфи. — Чудесно е, че те чувам.

— Слушай, нехранимайко такъв — гласът на Мак’Гайър звучеше ядосано, — само не ми разправяй, че си изпратил онова пожароопасно парче вкъщи при мама и тате!

— Тя е в съседната стая — прошепна Уилям в слушалката.

Сам изсумтя.

— Тази мадама ще те забърка в неприятности. Виж, Бил, защо, за Бога, не зарежеш цялата история? Дочух, че „Пост“ се кани да те вземе на работа… Напълно в твоето амплоа плюс отлична екипировка в добавка!

— Благодаря ти, приятелю, но съм се заловил с нещо голямо — отвърна Уилям. — Не пари за семки, а сериозен удар! Утре заминавам и ще прескоча до крайбрежието. Когато похарча всичко, ще се върна. С Олга добре ще си поживеем.

— Алис ще ме убие, ако тази вечер не се прибера с тебе. Поръча ми да те довлека за косите — рече Сам.

— Време е да я напуснеш, щом е започнала да разговаря така с тебе — засмя се Дъфи. — Не, няма да се откажа. Когато се опаричим, ще ви поканим да ни навестите.

— Чисти ли са мангизите? — В тона на Мак’Гайър се долавяше тревога.

— Има ли бързи пари, които да са чисти? — попита го Уилям. — Недей да се потиш от притеснение заради мене — аз съм добре.

— Алис хубавичко ще ме подреди довечера — оплака се Сам.

— Кажи й за Олга. Тя ще разбере. Кажи й, че Олга е прекрасна, и тя ще спре да ме очаква.

— Такава ли е? — полюбопитства Мак’Гайър.

— Каква?

— Прекрасна…

— О, Господи! Тази сладурана е… — Дъфи млъкна, когато Олга влезе в стаята. — Добре, Сам, до скоро виждане! Недей да правиш нищо, от което ще се чувстваш неудобно, ако го науча. — И той остави слушалката върху вилката.

— Всичко чух — усмихна му се тя. — Щастлива съм!

— Събра ли ми багажа?

— Току-що свърших. Има толкова много боклуци…

— Зарежи ги. Няма да се връщаме тук.

Дъфи я обгърна с ръце.

— Много те харесвам — рече й той.

Олга жадно притегли лицето му към своето.

— Наистина ли се оказах подходяща за тебе? — прошепна.

— Ъхъ! — отвърна Уилям.

Тя залепи устни върху шията му.

— Най-подходящата от всички ли? — попита го, захапвайки кожата му между зъбите си.

Той я притисна към себе си и рече:

— Разбира се!

Останаха така дълго време, погълнати изцяло от прегръдката. Дъфи изпитваше удоволствие от допира на нейната коса до лицето си. След това нежно я отблъсна и я задържа между протегнатите си ръце.

— Питам се дали не сме откачени, за да се захващаме с шайка като тази на Морган — каза той. — Бих могъл веднага да си намеря работа и да се оженим.

— Изиграй Глисън и да офейкаме — прекъсна го Олга.

Дъфи сви рамене. Отиде при куфарите и ги затвори, здраво стягайки каишите.

— Да-а, ти не си като Алис, нали? — рече й.

Тя го изгледа озадачена.