Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Донг Хам бе клекнал край готварницата и гледаше право към къщата. От момичето нямаше и следа. Чудейки се къде ли е отишла тя, Джафи се върна в дневната и погледна през щората към улицата. Замръзна, когато видя, че момичето е клекнало на отсрещния тротоар и гледа към къщата.

Явно тези двамата подозират нещо, помисли си той, но с неизбежното малоумно азиатско търпение чакат да видят какво ще стане. Явно едновременно с това са решили да не поемат никакъв риск. Старецът наблюдава задната врата, а момичето — предната.

В този момент той вече не се интересуваше от нищо. Трябваше да се измъкне от къщата.

Хвърли един последен поглед на стаята, взе ключовете за колата, ключа за задната врата и пакета, който бе оставил на масата, увит във вестник. Леко отключи задната врата, отвори я и се измъкна в задушаващата жега на вечерното слънце. Като внимаваше да не погледне към Донг Хам, той заключи вратата и пусна ключовете в джоба си. Минавайки край стареца на път за гаража, му каза:

— Ще се върна късно. Няма да вечерям.

Запали червения Дофин, който бе купил при пристигането си в Сайгон, за да паркира лесно, и потегли по късата алея към двойната порта. Спря колата, излезе и отвори вратата, а през цялото време усещаше погледа на момичето, вторачен в него.

Качи се в колата и като остави портата широко отворена, потегли бързо към центъра на града.

Сам Уейд (Втори секретар, Информация, Посолство на Съединените американски щати) паркира крайслера си пред хотел „Маджестик“ и измъкна туловището си на тротоара. Спря и погледна към игрището за миниголф от другата страна на улицата, където две виетнамки играеха доста майсторски, наблюдавани от цяла тълпа неделни зяпачи.

Помисли си, че двете момичета, със сините си туники и бели копринени панталони, представляват много привлекателна гледка. Не бе престанал да се възхищава на виетнамките. За него те бяха останали така чаровни и привлекателни, както първия ден, когато пристигна в Сайгон преди година и половина.

Сам Уейд бе пълен, набит мъж, оплешивяващ, с добродушно, червендалесто лице. В работата си не беше безпогрешен, но хората го харесваха и бе известен, че си пада по хубавите жени и ярките хавайски ризи.

Прясно избръснат и след душ, грейнал в нова пищна риза, Сам Уейд се чувстваше на върха. Бе прекарал следобеда в каране на водни ски. След половин час имаше среща с една китайка, с която щеше да прекара нощта. За Сам Уейд светът се въртеше доста удовлетворително.

Той влезе в празния бар на хотел „Маджестик“ и отпусна туловището си в един стол, сумтейки доволно.

Вентилаторите на тавана се въртяха лениво, размествайки горещия, влажен въздух. След малко барът щеше да гъмжи от народ, но в момента Сам Уейд се наслаждаваше, че е сам в заведението. Поръча си двойно уиски с лед, запали пура и протегна късите си дебели крака.

След неизбежното забавяне, уискито му бе сервирано и той вкуси първото си питие за деня.

Отпусна се в стола и започна да наблюдава живота на улицата, по която не секваше потокът от рикши, известни в Сайгон като pousse-pousse , движещите се с бясна скорост мотоциклети и велосипедите, карани от виетнамците. Забеляза червения Дофин на Джафи, който се отдели от потока и паркира зад неговия крайслер.

Наблюдавайки как Джафи пресича тротоара, и влиза в бара, Уейд си помисли, че той изглежда доста изпит и притеснен.

Помисли си: има вид на човек, който е намислил нещо. Може пък да го е хванала дизентерията.

Когато срещна погледа на Джафи, Сам вдигна дебелата си ръка за поздрав. С изненада видя, че този едър, мускулест мъж се поколеба дали да дойде при него или не. С явно усилие той се приближи, дръпна един стол и седна.

— Здрасти, Стийв — каза Уейд и се усмихна. — Какво ще пиеш?

— Май един скоч — каза Джафи и затършува за цигара. — Страхотна риза имаш.

— Нали е хубава, а? — усмихна се самодоволно Уейд. — Дори малко ме плаши — и той се засмя. Поръча един двоен скоч със сода за Джафи и плати и за двамата. — Не те видях на реката днес следобед.

Джафи замръзна напрегнато на стола.

— Не бях — каза той със студен, равен глас. — Ти кара ли ски? — Наум си повтаряше, че сгреши, като дойде в този бар. Трябваше да иде директно на гишето, да осребри чека и да си тръгне. Не трябваше да забравя, че в хотел „Маджестик“ човек винаги попадаше на някой познат.

Уейд каза, че карал ски. Започна да се оплаква от мръсотията на река Сайгон, а Джафи го слушаше разсеяно.