Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Въпреки че в спалнята бе хладно, той се приближи до климатичната инсталация и я включи на най-силно. Леко му се гадеше и се ядосваше, че краката му са омекнали, а мускулите на бедрата му трепереха.

Отиде до стълбата и заключи входната врата, след това се върна в дневната. Няколко големи мухи жужаха възбудено около малкото петно кръв, което бе останало на паркета. Джафи направи отвратена гримаса и вдигна поглед от петното кръв към купчината прах и гипс, които се бяха посипали по пода. Трябва да почистя тези боклуци, каза си той. Ако дойде някой…

Отиде в кухнята, но там нямаше нищо, с което да измете праха или да избърше кръвта. Всички домакински принадлежности се държаха в готварницата. Това доста го разтревожи. Надникна през един процеп на щорите.

Донг Хам и момичето не се виждаха, но се чуваха гласовете им, долитащи през отворения прозорец на стаята на Хаум. Сигурно бяха открили, че Хаум не си е сменил дрехите.

Джафи извади носната си кърпа, намокри я и се върна в дневната. Клекна и изтри кръвта. На излъскания паркет остана кафеникаво петно и въпреки че го търка няколко минути, не можа да го изтрие.

След като пусна кърпата си в тоалетната и дръпна водата, той се върна и започна да събира най-големите парчета гипс. После се наведе и издуха гипсовия прах, така че да се разнесе по пода. Сега вече не се виждаше чак толкова ясно. Това бе най-доброто нещо, което можеше да направи. Опакова парченцата мазилка в един вестник и остави малкия пакет на масата. Трябваше да направи нещо, за да скрие дупката в стената. Когато в един момент дойдеше полиция, щяха да я видят и да се досетят какво е имало в нея.

Разтършува се и намери пирона, качи се на стълбата и внимателно го закова в стената, точно над дупката. Вдигна картината и я закачи така, че тя скри отвора.

Отстъпи назад и огледа картината. Имаше някакъв шанс полицията да не надникне зад нея. Не беше кой знае какво, но все пак шанс.

Отнесе стълбата в кухнята и постави чука в чекмеджето с инструментите. Усети, че има нужда да пийне нещо, върна се в дневната и си наля едно голямо уиски. Тъкмо го вдигаше към устните си, когато телефонът започна да звъни с пронизителен настойчив звук, който раздра тишината в стаята и накара Джафи да подскочи така силно, че изпусна чашата с уиски и тя се разби на парченца на пода, поливайки босите му крака.

Стоеше и гледаше телефона, а сърцето му се бе свило от ужас.

Кой ли можеше да бъде? Някой, който искаше да се отбие да го види? Някой, който искаше да го покани на едно питие?

Той бе твърде изплашен, за да вдигне слушалката. Можеше да го впримчат в някой от онези безсмислени разговори, които продължават до безкрай.

Остана неподвижен, загледан в телефона. Той продължи да звъни. Сигурно Донг Хам и момичето също го чуваха. Сигурно стояха неподвижни като него, споглеждаха се и се чудеха, защо ли не отговаря.

Телефонът рязко престана да звъни. Внезапната тишина в стаята сякаш го стисна за гърлото. Той внимателно се дръпна от парчетата строшено стъкло. Каза си, че трябва да се махне от къщата. Не можеше да остане тук нито миг повече. По-късно пак ще се върне, но точно сега, докато се успокоят нервите му, трябва да се махне.

Бързо се качи по стълбите, свали гащетата си и взе един душ. Обу си панталоните и си сложи ризата, метнати на един стол, като по този начин избегна отварянето на гардероба. Провери портфейла си и с отчаяние откри, че в него има само петстотин пиастри. Претършува носните си кърпи в едно чекмедже и откри още една банкнота от сто пиастри.

Не е кой знае колко добре, каза си той. Трябваха му пари. Устните му се свиха, като си помисли, че е неделя и банките са затворени. Трябваше да се опита да осребри чек в някой от хотелите. Вече го познаваха доста добре в Сайгон. Сигурно няма да е много трудно да му осребрят чека в някой хотел.

Точно когато се готвеше да излезе от стаята, изведнъж се сети, че бе оставил диамантите в задния джоб на гащетата и тази разсеяност го стресна.

Трябва да се стегна, каза си той, докато вадеше плика от джоба на гащетата. — Рискувам си главата заради тези камъни и ето на — тръгвам, без дори да ги взема.

Отвори плика и разгледа диамантите на светлината на лампата. Само като ги видя, по тялото му премина тръпка. Те изиграха важна роля, за да си възвърне изчезващата самоувереност.

Върна се в дневната и започна да търси нещо по-стабилно, в което да постави диамантите. Реши да ги сложи в една празна кутийка от лента за пишеща машина. Изсипа ги вътре, спря, за да им се полюбува за миг, после прибра кутийката в джоба на панталоните си. Намери чековата си книжка и я постави в портфейла си. Отиде в кухнята и надникна през щората.