Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Донг Хам потриваше загрубялата кожа на дланите си. Черните му воднисти очи се местеха от Джафи към вратата на дневната и обратно.

— Търсят Хаум, господине — каза той. Говореше френски бавно и лошо. Той отвори докрай вратата и застана встрани, така че Джафи виждаше добре двора и готварницата.

На сянка до готварницата бе застанала млада виетнамка. Бе облечена в бяло и конусовидната й сламена шапка закриваше лицето й. За миг Джафи си помисли, че това е Нан и сърцето му замря от изненада, но тогава момичето вдигна глава и той видя, че е годеницата на Хаум.

Джафи често бе виждал това момиче да чака с азиатско търпение Хаум да приключи работа. Хаум му бе казал, че има намерение да се ожени за нея, когато завърши курса по политическа просвета.

Досега Джафи не бе обръщал внимание на момичето. Само смътно бе отчитал присъствието й, когато отиваше да извади колата от гаража, но сега внимателно се взря в нея, давайки си сметка колко опасна можеше да се окаже тя за него.

От колко ли време беше тук? — почуди се той. — Дали и тя бе чула вика на Хаум?

Момичето изглеждаше съвсем младо. Косата й бе вързана на опашка, която висеше като черно дебело въже чак до тънката й талия. Той си помисли, че за виетнамка тя е твърде незабележима и непривлекателна.

От напрегнатата й стойка и от разтревожените й, вперени напред очи, Джафи се увери, че тя е чула вика, но дали бе познала гласа на Хаум?

Изведнъж Джафи усети, че и момичето, и старецът го гледаха враждебно и подозрително, въпреки че и двамата се чувстваха доста несигурни и изплашени.

Джафи каза първото нещо, което му дойде наум:

— Хаум излезе. Изпратих го да помага у един приятел, който дава вечеря. Няма смисъл да го чакате. Ще се върне много късно.

Донг Хам слезе бавно заднешком по трите стъпала, които водеха към кухнята. Сбръчканото му лице бе съвсем безизразно. Джафи хвърли един поглед към момичето. Тя бе навела глава и сламената шапка закриваше лицето й.

Той отиде до задната врата и внимателно я затвори. Приближи се до прозореца и през един от процепите на щората надникна в двора.

Старецът гледаше затворената врата с празен поглед и нервно потриваше загрубялата кожа на ръката си. Момичето също гледаше към вратата. Тя каза нещо. Старецът се запъти към нея с бавни тътрузещи се крачки. Започнаха да си бърборят — гласовете им звучаха високо и пискливо в жежката тишина на двора.

Не особено сполучлива лъжа, помисли си Джафи с безпокойство, но най-доброто, което бе могъл да измисли при тези обстоятелства. Трябваше да каже нещо. Наистина от време на време изпращаше Хаум да помага на някой от приятелите му, когато организираха някое празненство. В такива случаи Хаум винаги обличаше черното си памучно сако и черните панталони. Винаги отделяше известно време, за да се подготви. Беше му приятно да излиза по тези поводи и се хвалеше пред Донг Хам къде отива.

Тази неделя той бе облечен със синия си работен костюм. Старецът сигурно знаеше това. Те с момичето трябваше да идат просто в спалнята на Хаум и да видят памучния костюм, за да открият лъжата на Джафи. И какво ли щяха да направят в този случай? — почуди се Джафи. Беше почти сигурен, че те няма да имат кураж да повикат полиция. Дори да бяха чули вика на Хаум и да бяха сигурни, че той лъже, че Хаум е излязъл, те пак нямаше да повикат полиция. Сигурно щяха да приказват и да се препират цялата вечер. Ще се опитат да се убеждават един друг, че не са чули вика. Ще се опитат да повярват, че Хаум е излязъл, облечен в старите си дрехи. Но накрая, щяха да се изправят пред факта, че нещо се е случило с Хаум и тогава щяха да започнат неприятностите за Джафи.

Поне имаше малко време. Усещаше, че тези двамата ще изчакат да видят дали Хаум ще се върне. Ще почакат вероятно до сутринта и тогава момичето ще иде в полицията.

Джафи се върна в дневната. Застана над тялото на Хаум и го загледа с отвращение. Изкушаваше се да иде при някого и да поиска помощ. Може би, ако отидеше в посолството…

Успя да се овладее.

Не трябва да си изпускам нервите, каза си той. Трябва да спечеля време. Трябва да намеря начин да се измъкна от тази проклета страна. Но всичко по реда си. Не мога да го оставя да лежи тук. Ами ако някой дойде? Кой знае кой може да се сети да се отбие в неделя следобед. Трябва да го махна и да го кача на горния етаж.

Той се стегна, сграбчи Хаум и го качи на горния етаж. Човекът бе дребен и някак тъжно лек — сякаш носеше дете.

Джафи отиде в спалнята. Много внимателно остави Хаум на пода, приближи се до големия си гардероб, отбори го, освободи малко място в дъното и постави Хаум в седнало положение. Бързо затвори вратата на гардероба. Завъртя ключа и го пусна в джоба си.