Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Това е единственият ми шанс да се измъкна оттук. След няколко дни, ще бъда богат. Трябва да тръгвам. Нищо нямаше да излезе от тази работа. Тя е прекрасно момиче, но щеше да бъде лудост да се оженя за нея. Тя нямаше да бъде добра партия за един богат човек. В края на краищата, бе само една виетнамска танцьорка. Тя нямаше да бъде в състояние да установи светски контакти. Сега, когато съм богат, аз ще мога да създам връзки. Трябва да помисля за себе си. Да се върна в Сайгон ще бъде глупост, напълно безсмислена донкихотска постъпка.

Огънят изведнъж лумна ярко. Джафи отстъпи назад, почувствал силата му. Шумът на хеликоптера стана по-силен.

Той мислеше, че тя бе една малка нещастница, неспособна да излъже. Обзалагам се, че когато са започнали да я разпитват, веднага ме е издала. Няма смисъл да мисля за това. Не мисля, че ще й дадат повече от една година. Ще се оправи някак. Тя не е някое американско момиче. Тези виетнамци са свикнали на тежък живот. Чарли бе запалил и другия огън. Хеликоптерът бавно се спускаше. Острието на перката му разсичаше въздуха и започна да вдига прах от изсъхналото оризово поле. Джафи бавно тръгна към мястото, където чакаше Чарли.

Нямаше да я измъчват, помисли си той. Защо ще трябва да я изтезават? Тя не може да лъже и бе изплашена като зайче. Сигурно им е казала всичко, което са искали да знаят. Не, те нямаше да я измъчват. Голям късмет извадих, че се измъкнах.

Хеликоптерът кацна в средата на полето. Лий Уоткинс отвори вратата. Чарли се затича към него.

Джафи извади пистолета си. И той се затича. Стигна до хеликоптера преди Чарли.

— Ти ли си оня тип, когото трябва да закарам до Крати? — попита Уоткинс, като го изгледа от глава до пети.

— Точно така — каза Джафи.

— Скачай вътре — каза Уоткинс. — Искам да тръгвам.

Чарли пристигна запъхтян. Джафи тикна пистолета си в гърдите му.

— Ти няма да дойдеш с мен — каза той. — Я се разкарай оттук! Сам се оправяй и се спасявай от това проклето място!

Чарли отстъпи назад, ужасен при вида на пистолета.

Джафи се качи в кабината.

— Тоя няма ли да дойде с нас? — изкрещя Уоткинс, за да надвика шума на двигателя.

— Не, той няма да дойде — каза Джафи. Държеше пистолета си надолу от неговата страна, така че Уоткинс да не го забележи.

Уоткинс се надвеси над него, махна на Чарли, който стоеше отчаяно и гледаше с напразна надежда и захлопна вратата.

Какво скапано копеле си само! — каза гласът в съзнанието на Джафи. — Ти не заслужаваш да бъдеш обичан. Знаеш, че тя не те е издала. Тя е била в ръцете им от снощи. Ако те бе предала, досега щяха да те пипнат. Е, добре, дано да ти хареса да останеш сам със себе си отсега нататък. Дано да се забавляваш с всичките си пари. Дано успееш да я забравиш, но едва ли.

— Хайде! Давай! — изкрещя разярено Джафи. — Да тръгваме!

Чарли наблюдаваше как хеликоптерът се издига в небето. Изчака, докато се изгуби от погледа му, след това се запъти бавно и тежко към мястото, където бе оставил колата на Блеки.

James Hadley Chase

A lotus for miss Quon, 1961

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Лотос за мис Куон

Copyright © James Hadley Chase

A Pather book

© Издателство „Слънце“, 1994

© Мария Ганчева Парушева, превод

© Росен Йорданов Йорданов, художник

с/о NIKA, Sofia

София, 1994

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35862

Последна корекция: 12 октомври 2015 в 20:39