Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Чарли Ли излезе от сградата на летището. С леката походка на преуспяващ мъж той се приближи към колата на Блеки.

— Всичко наред ли е? — попита Блеки, като отвори вратата.

— Съвсем задоволително — каза Чарли. — Няма изобщо защо да се тревожим.

Блеки изкара колата на главния път. Погледна в огледалото. Черният Ситроен бавно се движеше след тях.

До Сайгон кара много внимателно. Не каза на Чарли за колата, която ги следваше. Когато се върнеха в клуба, щеше да има време за всичко. Той изслуша това, което Чарли имаше да му каже за уговорката си с Лий Уоткинс.

— Всичко ще бъде без засечка — завърши Чарли, — на него можем да му имаме доверие. Ти взе ли пистолета?

Блеки кимна.

— След като си починеш, смятам, че ще трябва да видиш Нан и да поговориш с нея. Не й казвай нещата в големи подробности, но я предупреди да се приготви до десет. Виж да не вземе прекалено много багаж. Виетнамките са много привързани към вещите си.

— Жалко, че трябва да се занимаваме и с нея — каза Чарли.

— Не можем да го избегнем. Американецът не би тръгнал без нея. Сигурен съм.

Колата се спря пред клуба. Докато двамата слизаха от нея, Блеки забеляза, че ситроенът вече бе паркирал малко по-надолу по улицата. Той не забеляза Йо-Йо, който ги наблюдаваше от сянката на едно дърво срещу входа.

Когато двамата се качиха по стълбите, Йо-Йо се изправи и с небрежна походка влезе в клуба.

Той бе забелязал, че Ю-Лан излезе няколко минути, преди да пристигнат Блеки и брат му. Помисли си, че сигурно клубът ще е пуст и той би могъл да подслуша разговора между двамата братя. Може би от него щеше да разбере какво точно става.

Тихо се промъкна в сградата. В голямото антре нямаше никого. Той прекоси на пръсти дансинга и стигна до вратата към кабинета на Блеки. Чуваха се гласове. Долепи ухо до вратата и се заслуша.

Блеки разказваше на брат си, че го следят от Службата за сигурност. Чарли го слушаше с нарастваща тревога.

— Не разбирам — каза Блеки. — Ако имаха някакви доказателства, щяха да ме арестуват. Може би няма нищо общо с Джафи. Миналият месец имаше една валутна афера.

— Това не ми харесва — каза Чарли. — Смятам, че довечера ще трябва да дойдеш с мен. Може и нищо да не е, но не трябва да рискуваш. В хеликоптера ще има място и за четирима ни.

— Мислих си за това, но тогава какво ще стане с Ю-Лан? Ако я изоставя сега, те никога няма да я оставят да напусне страната. Освен това аз не мога просто така да си замина. Когато тръгна оттук, имам намерение да продам всичко. Ще трябва да рискувам, Чарли.

— Може би ще съжаляваш. Никак не ми харесва.

— И на мен не ми харесва. Ще помисля. Има още време до десет часа. — Последва пауза, после той продължи.

— В сейфа имам един милион пиастри, Чарли. Смятам, че ще е най-добре да вземеш парите. Ако работата не излезе както трябва, ще има нещо за Ю-Лан, ако тя успее да стигне в Хонконг. Ще ми направиш ли тази услуга, Чарли?

— Разбира се — каза Чарли. — Продължавам да мисля, че ще е най-добре да дойдеш с мен. Ако са открили, че ти знаеш за диамантите и къде се крие Джафи, ще те очистят.

— Ако знаеха това — каза хладно Блеки, — нямаше да говоря с теб сега. До довечера ще ти кажа твърдо какво смятам да правя. Междувременно, ще идеш ли да се срещнеш с момичето? Тя трябва да се приготви до десет. Не бива да закъснявате.

Чарли се изправи.

— Ще тръгвам — каза той. — Като се върна, ще подремна. Тази нощ сигурно няма да имам много време за сън.

Йо-Йо тихичко се отдалечи от вратата — слабото му злобно лице светеше от възбуда. Скри се зад една завеса, спусната пред вратата към кухнята.

Чу как Блеки и Чарли излизат от кабинета. Блеки изпрати брат си до входа на клуба.

— Не смятам, че ще проявят интерес към теб — каза той, — но за всеки случай внимавай да не те проследят.

Когато брат му се спусна по стълбите, Блеки се върна в кабинета си. Погледна през щорите към улицата. Двамата детективи продължаваха да седят в колата. Видя как брат му бързо се отдалечи, без никой да му обърне особено внимание.

Един тих звук зад гърба му го накара бързо да се обърне.

Йо-Йо стоеше до вратата и му се хилеше.

— Здрасти, господин Блеки — каза той, влезе в офиса и затвори вратата.

Блеки изведнъж почувства някаква опасност. От колко време беше този плъх в клуба? Дали беше чул нещо?

— Какво искаш?

— Подслушвах ви, господин Блеки, и искам този милион пиастри, дето ги държите в сейфа си. Ако не ми ги дадете, ще кажа на детективите долу, че знаете къде се намира Джафи. Нали знаете какво ще направят с вас, когато им го кажа?