Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Блеки загледа замислено Йо-Йо. Той бе слаб и гъвкав, но Блеки знаеше, че веднъж да пипне момчето, лесно щеше да го победи. Щеше да му се наложи да го убие. Нямаше друг избор. Вече бе решил, че рано или късно, ще го убие.

— Какъв милион пиастри? — попита той и небрежно тръгна напред. — Какво говориш?

С бързината на атакуваща змия, Йо-Йо измъкна от джоба си нож и насочи дългото блестящо острие към Блеки.

— Не се приближавай — каза Йо-Йо. — Просто ми дай парите.

По лицето на Блеки изби пот. Видът на ножа го плашеше. Тогава си спомни за пистолета в сейфа си. Той бе със заглушител. Ще отвори сейфа, уж че изважда парите, ще сграбчи пистолета, ще се обърне и ще стреля.

Направи се, че се колебае. Остана неподвижен, загледан в Йо-Йо.

— Побързай — каза Йо-Йо. — Дай парите!

Блеки вдигна рамене, предавайки се с нежелание. Извади от джоба си ключа за сейфа, прекоси стаята и отиде до него. Отключи го и коленичи, за да бръкне вътре. Широкият му гръб прикриваше движенията му. Тъкмо хвана дръжката на пистолета, когато Йо-Йо тихичко се промъкна зад него.

Стисна пистолета и напрегна мускулите си, за да се изправи, тялото му бе прорязано от агонизираща болка между плещите. Пистолетът се изплъзна от ръката му и той падна напред. Агонията се повтори, когато Йо-Йо нанесе още един удар с ножа.

Малко след пет часа телефонът в кабинета на Лам-Тан иззвъня. Възкликвайки от нетърпение, Лам-Тан остави писалката си и вдигна слушалката. Заслуша се във възбудения глас от другата страна. Това, което чу, го накара да замръзне на стола си.

— Сигурен ли си? — попита той. — Да не би да има някаква грешка? — Заслуша се пак в гласа, който биеше тъпанчето му, после каза: — Добре, — и затвори телефона.

Поседя известно време, загледан в бюрото, после стана и с бърза стъпка се отправи по коридора към кабинета на полковник Он-дин-Кук. Почука и влезе. Кабинетът бе празен. Той спря на вратата и намръщен се огледа. Видя куртката на полковника метната на един стол и веднага се досети къде е той.

Забърза към стаята за разпити. Двамата екзекутори, който пазеха на вратата го изгледаха въпросително.

— Тук ли е полковникът? — попита Лам-Тан.

Единият от тях кимна.

Лам-Тан натисна дръжката на вратата и я отвори. Влезе в стаята и веднага затвори вратата пред любопитните погледи на двамата екзекутори.

С животинско ръмжене, полковникът се обърна бързо и гневно го погледна. Погледът на Лам-Тан се плъзна край полковника и устните му се свиха.

— Излез — изръмжа полковникът.

— Веднага трябва да се махнете оттук, сър — каза Лам-Тан съвсем отчетливо. — Преди един час е подписана заповед за арестуването ви. Обвиняват ви в убийството на жената Май-Ланг-То. Шофьорът на джипа, който го направи, е признал, че го е направил по ваша заповед.

Полковникът се наведе напред и внимателно се взря в Лам-Тан. Мускулите на напрегнатото му лице изведнъж се отпуснаха.

— Не могат да ме арестуват — изсъска той. — Никой не може да ме арестува!

— Заповедта е била подписана от президента — каза Лам-Тан. — Тя каза ли ви къде се крие американецът?

Полковникът се облегна на стената. Изглеждаше напълно сразен.

— Не разбирам — каза той и в гласа му се усети учудване и объркване. — Нищо от това, което й правих, не можа да я накара да проговори. Такава жена… може би пък наистина не знае.

Лам-Тан вдигна рамене.

— Ако успеете да стигнете до летището в Биен Хоа, ще имате шанс да стигнете Пномпен — каза той. — Може би не са се сетили да предупредят всички летища. Трябва веднага да тръгнете.

Още докато говореше, по коридора се чу трополене на ботуши и двамата мъже се спогледаха.

Лам-Тан вдигна рамене. Той се дръпна встрани от полковника, сякаш за да покаже, че няма нищо общо с него.

Вратата се отвори и влезе инспектор Нгок-Лин. Зад него се виждаха двама полицаи, въоръжени с пушки.

Инспекторът премести погледа си от полковника към тялото на масата. Усети как стомахът му се надига от ужас. След това се обърна и даде знак на полицаите, които влязоха един по един в стаята. Посочи им полковника.

— Арестувайте този човек.

В момента, в който полицаите обградиха полковника, инспекторът му каза:

— В името на Републиката ви арестувам за убийството на Май-Ланг-То. Освен това ще бъдете обвинен в убийството на тази жена, Нан Ли Куон. — Той се обърна към Лам-Тан. — Вие също сте арестуван за съучастие в убийства. — След това кимна към полицаите. — Отведете ги.