Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Чарли се отпусна на седалката, съвсем без сили. Бе загубил брат си и поради нещастния си късмет бе загубил и пистолета. Нямаше шанс да се противопостави на силата на американеца. Сега вече никога нямаше да може да пипне диамантите. Докато го наблюдаваше, Джафи си играеше с пистолета. Опитваше се да контролира гадния страх, който нарастваше в съзнанието му. Дали Нан наистина бе в безопасност? — продължаваше да се пита той. — Дали тази история за пистолета, който уж принадлежи на пилота, не е лъжа? Ако беше лъжа и този дребен китаец възнамеряваше да го убие, сигурно нещо лошо се бе случило с Нан.

Но какво можеше да направи той, освен да чака, докато тя пристигне. Ами ако не пристигне? Какво ще прави тогава? Какво би могъл да направи? Ако отиде в Сайгон да я търси, ще се озове в гнездото на осите и въпреки това, мисълта да замине без нея, бе непоносима.

Часовете бавно се изнизваха. Нервите на Джафи бяха опънати до краен предел, докато втренчено наблюдаваше стрелките на часовника си. Чарли мълча през цялото време. Сега вече нищо не го вълнуваше. Искаше само да се добере до мъничкия си потискащ апартамент в Хонконг и да забрави за това нещастно приключение.

В единайсет без двайсет, Джафи не издържа и наруши мълчанието.

— Дяволите да те вземат! — внезапно избухна той. — Къде е тя? Защо не идва?

Застрашителният му глас изплаши Чарли до смърт.

— Колко е часът? — попита той плахо.

— Единайсет без двайсет.

Джафи рязко се надвеси напред и притисна цевта на пистолета в тила на Чарли.

— Слушай ме внимателно — каза той гневно. — Мисля, че лъжеш! Мисля, че си планирал да ме убиеш, за да пипнеш диамантите! Какво се е случило с Нан? Ще ти пръсна празната глава, ако не ми кажеш!

Чарли си помисли със свито сърце, че тоя е достатъчно луд, за да го направи, и замръзна от ужас. Когато той осъзнае, че тя изобщо няма да дойде, ще ме убие.

— Тя няма да дойде — каза той с треперещ глас. — Страхувах се да ти го кажа по-рано…

Джафи го удари по бузата с цевта на пистолета. Когато Чарли се сви назад, опитвайки се да защити лицето си с ръце, Джафи изскочи от колата. Захвърли пистолета далеч в тъмнината, след това измъкна Чарли, хвана го за реверите и го разтресе.

— Какво се е случило с нея, мръсно жълто копеле? — изкрещя той. — Кажи ми или ще те убия!

— Снощи я арестували — промълви Чарли, като се опитваше да си поеме дъх. — После я отвели в Службата за сигурност.

Джафи пусна дребния човечец. Чарли се олюля, след това рязко се отпусна върху твърдата земя. Остана там, като премигваше срещу огромната сянка, която се бе надвесила над него.

— Службата за сигурност? — повтори Джафи. — Почувства как по гръбнака му премина студена тръпка. Бе чувал разкази какво се случва на хората, отведени за разпит в Службата за сигурност. Жестокостта на полковник Он-дин-Кук бе пословична.

Помисли си какво би могъл да направи един такъв човек на Нан. От тази мисъл му се повдигна.

— А Блеки? — попита той, като се опитваше да не вярва, че на Нан би могло да се случи нещо лошо.

— Блеки е мъртъв — каза Чарли. Вече му бе все едно. — Момичето сигурно също вече е мъртво.

Не, помисли си Джафи, не може тя да е мъртва, не и Нан, но трябва да разбера. Трябва да се върна в Сайгон. Не мога да я зарежа. По дяволите, обичам я. Ще се върна и ще я спася. Ще предложа диамантите срещу свободата й. За мен тя означава много повече, отколкото всичко, което някога съм притежавал.

Но той не помръдна. Слушаше другия глас, който говореше в съзнанието му.

Ами ако е убита? Като се върнеш, само ще пожертваш живота си, при това съвсем напразно. Дори ако тя не е мъртва, това не е филмов сценарий. Никога няма да можеш да се добереш до Сайгон. Трябва да преминеш през три полицейски поста, преди да стигнеш до Службата за сигурност. Може би ще успееш да минеш през първия пост, но не и през и трите. Тръгнеш ли за Сайгон, ще извършиш самоубийство.

Тогава той чу далечния, но безпогрешен звук на приближаващия хеликоптер. Погледна часовника си. Единайсет без десет. Хеликоптерът пристигаше навреме! Той погледна към тъмното небе, сърцето му се разтуптя от вълнение.

Чарли също чу звука. Със залитане, се изправи.

— По-добре да запалим огньовете — каза той.

Той се изправи неуверено, след това тръгна с по-твърда крачка към огъня. Държеше бузата си, където Джафи го бе ударил и тихо пъшкаше.

Джафи остана на мястото си. Пръстите му бяха вкопчени в тенекиената кутия, в която бяха диамантите.