Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Чарли реши, че трябва да изчака, докато се стъмни окончателно. Тогава ще вземе пистолета, ще го скрие така, че да му е под ръка и когато се приближи достатъчно до Джафи, ще го застреля в упор. Ще каже на Уоткинс, че пътникът му е размислил и е решил да не идва. Той ще отиде с Уоткинс до Крати. Утре по това време ще бъде в пълна безопасност в Хонконг с диаманти на стойност два милиона долара.

Доволен бе, че трябва да се занимава с подготовката на огъня. Това го отвличаше от мисълта за Джафи. Беше осем часът и няколко минути, когато двамата мъже завършиха работата си. Бе се стъмнило така, че Чарли едва успя да открие колата. Следеше как Джафи пресича полето по червеното огънче на цигарата му. Отвори вратата на колата и се пресегна към пода и започна да търси куфарчето си, но не можа да го открие. Обзет от внезапна вледеняваща паника, той влезе в колата, запали осветлението на арматурното табло и започна трескаво да оглежда пода, но куфарчето му го нямаше там. Можеше да се закълне, че го е оставил на пода, точно преди да излезе от колата. Може би е изпаднало от колата, докато е излизал. Сигурно е паднало навън! Докато слизаше от колата, Джафи се появи внезапно от тъмнината.

— Защо трябваше да пускаш осветлението? — попита Джафи. — Може да те забележат от пътя.

Чарли почувства как по лицето му се стичат капки студена пот.

— Да — каза той, като се опитваше да успокои гласа си. — Трябваше да помисля за това.

Той предпазливо движеше крака си по земята, опитвайки се да открие куфарчето, но не можа нищо да забележи. Върна се няколко крачки назад и отново започна с крак да опипва земята.

— Кога ще пристигне Нан? — попита Джафи, като заобиколи колата и се доближи до Чарли.

Ами ако американецът се спъне в куфарчето? — помисли Чарли и сърцето му заби толкова силно, че направо се задушаваше. Ако го откриеше и го вземеше, щеше да почувства пистолета през тънката кожа на куфарчето. Той пристъпи напред, и се изпречи пред Джафи, преди той да се пресегне към вратата на колата.

— Тя няма да закъснее — каза Чарли. — Тя ще пристигне тук точно преди единайсет часа.

Джафи погледна часовника си.

— Остават почти три часа. Мисля да седна в колата и да чакам.

— Влез от другата страна — каза Чарли, като пристъпи назад, за да закрие вратата на шофьора. — Там ще се чувстваш много по-удобно.

— Бих искал да пийна едно — каза Джафи, докато заобикаляше вратата към мястото до шофьора. — Това чакане ще продължи цяла проклета вечност.

Чарли се надвеси и бързо претършува тревата с ръце. Бе толкова тъмно, че не можеше нищо да види. Потта се стичаше в очите му. Наведе се под колата и се пресегна, докъдето можеше да стигне, но трескавите му ръце отново не успяха да напипат куфарчето. Тогава той внезапно чу Джафи да казва:

— Хей… какво е това?

С чувство на пълно безсилие, Чарли осъзна, че сигурно е запратил куфарчето някъде в колата и то е паднало върху седалката до шофьора.

Джафи го бе открил.

Той се затича, за да заобиколи колата.

— Това е моето куфарче — каза той, гласът му трепереше от паника. — Дай ми го, моля.

— Почакай малко. — Твърдата нотка в гласа на Джафи накара Чарли да замръзне на мястото си. — Тук има пистолет. За какво пък ти трябва пистолет?

— Той е на пилота — каза отчаяно Чарли. — Беше го дал на заем на Блеки. Аз… аз обещах да му го върна. Мога ли да го получа?

Джафи замръзна от напрежение и подозрение. Отвори куфарчето и извади пистолета. Пръстите му се плъзнаха по дългата цев на заглушителя.

— Може ли да ми го дадеш? — попита Чарли, загубил всякаква надежда.

— Не, аз ще го върна на пилота — каза Джафи. — Не обичам наоколо да се търкалят пистолети. Влизай в колата.

Пристъпвайки мудно, Чарли отвори вратата и влезе. Джафи седна отзад и се отпусна на седалката.

— Стой мирно — каза Джафи. — Ще те наблюдавам.

Чарли за малко да се разплаче от отчаяние. През последните петнайсет години всичко, до което се бе докоснал, се проваляше. Или лошо се справяше с нещата или пък никога не бе имал късмет. Неговото си беше отчайващо лош късмет. Ако не бе изпуснал куфарчето…

— Това е много удобен пистолет за убийство — каза Джафи. — Надявам се, че не си мислил да ме убиеш, нали?

— Такава идея никога не ми е идвала в главата — каза Чарли, като се опитваше да говори с достойнство. — От къде на къде ще искам да те убивам?

— Само стой мирно и не мърдай — каза Джафи. — Ако направиш някакво рязко движение, ще те застрелям право в тила.