Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Разбира се. Моля те, побързай.

Джафи се поколеба, след това се качи по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж. Влезе в спалнята и бързо нахвърля нещата си в сака. Пъхна полицейския пистолет под ризата си. Провери дали кутийката с диамантите е в джоба му, след което взе сака си и тръгна към вратата. Спря за миг и се огледа.

На масичката се намираше малкият Буда от слонова кост, който Нан му беше подарила. Джафи се усмихна и отиде да вземе фигурката.

„Тя каза, че докато тази фигурка е у мен, нищо лошо не може да ми се случи. По-добре е да я взема със себе си. Смешно момиченце, което вярва в суеверия, но като цяло е за мое добро.“

Пусна фигурката в джоба на сакото си, след това се върна в коридорчето при Чарли.

— Почакай тук — каза Чарли. — Ще докарам колата пред вратата. Качи се отзад и залегни на пода. Никой не бива да те види.

Докато чакаше Чарли да докара колата, Джафи се опита да успокои тревожното си съзнание и да предвиди последиците от това, че могат да намерят скривалището му.

Дядото на Нан и семейството й сигурно щяха да пострадат.

Какво направих на тези хора? — помисли си Джафи. — Аз съм едно тъпо, егоистично копеле. Дали Нан наистина е в безопасност? Чарли нетърпеливо натисна клаксона на колата. Дори няма да успея да се сбогувам със стареца, помисли си Джафи, след като излезе на горещото слънце. Ако имах поне мъничко кураж, щях да остана тук и да го предупредя да изчезне веднага, щом се върне.

Чарли бе отворил задната врата на колата и махна на Джафи.

— Ела бързо — каза той.

Обзет от чувство на дълбок срам, Джафи се затича надолу по пътеката и бързо влезе в колата. Легна на пода. Чарли захлопна вратата, натисна педала на газта и колата се стрелна напред.

Докато моторът ревеше и ръмжеше по прашния път към Бен Кат, Джафи продължи да мисли за Нан. Все още имаше на разположение пет часа и половина, преди да пристигне хеликоптерът. Много неща можеха да се случат през това време.

Чарли трябваше да спре веднъж или два пъти, за да разгледа картата. Той каза на Джафи, че пистата не е далеч оттук, но вече наближаваше седем часа и почти се стъмваше, когато Чарли най-накрая откри точното място.

Той видя, че мястото е добро и закътано. Дебелата бамбукова ограда се простираше в полукръг около изоставено оризово поле, което бе изгоряло от слънцето и се бе превърнало в спечена маса от тъмна кал, много подходяща за кацане на хеликоптер. Оризовото поле бе скрито от пътя с дървета и храсти. Докато колата се друсаше върху твърдия път, черни и лимоновожълти пеперуди, големи колкото прилепи, излитаха от бамбуковите дървета, а на притъмнялото небе тревожно кръжаха бели чапли. Чарли спря колата и излезе навън. Джафи, чийто крака бяха изтръпнали, а цялото му тяло го болеше и беше сковано от тежкото пътуване, също излезе от колата.

— Трябва да подготвим два големи огъня — каза Чарли. — Пилотът трудно ще открие това място. Когато го чуем да се приближава, ще запалим огньовете.

— Той ще пристигне чак след четири часа — каза Джафи. — Има предостатъчно време. Как полицията откри, че се крия в къщата на стареца?

— Забелязали са те на прозореца — каза Чарли, припомняйки си какво бе казал Йо-Йо на Блеки. — Има обявена награда за този, който даде някаква информация за теб. Селянинът, който те е видял, поискал наградата.

Джафи се прокле за собствената си небрежност.

— А ти как разбра всичко това? — продължи той.

— Блеки има добър приятел в Главната квартира на Службата за сигурност — излъга Чарли.

— Какво ще правят със стареца?

— Не се безпокой за него. Нищо няма да му направят. Вестникът, в който е публикувана обявата за наградата, не се продава в Тудомо. Откъде би могъл да знае, че полицията те търси?

Джафи леко се поотпусна. Това бе новината, която искаше да чуе, затова толкова лесно я прие за чиста монета.

— А Нан? Къде е тя?

— Тя е в безопасност — каза Чарли. — Сега е при Блеки. Когато се стъмни, Блеки ще я доведе тук. — Той се поотдалечи. — Трябва да съберем дърва за огъня.

Двамата мъже се разделиха и започнаха да събират съчки и суха трева.

Докато се занимаваше с подготовката на огъня, Чарли се чудеше дали ще успее да убеди американеца да замине без Нан. Бе рисковано. Можеше да откаже. Чарли осъзна, че за него ще бъде по-безопасно да го убие, преди хеликоптерът да пристигне. Не можеше да го убие, ако Уоткинс е тук. Уоткинс щеше да го изнудва до края на живота му.

Той погледна през оризовото поле към мястото, където работеше Джафи. Масивната фигура на американеца се открояваше на фона на потъмняващото небе.