Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Сложи ги тук — каза той, отваряйки плика.

Хаум се поколеба, после изсипа диамантите в плика. Леко се пресегна, за да вземе плика от Джафи, но Джафи се бе отдалечил. Джафи прокара език по капака на плика, след това го залепи. Сложи го в джоба на късите си панталони.

На кафеникавото лице на Хаум се изписа тревога.

— Ще бъде по-добре да извикате полиция, господине — каза той. — Те ще искат да разгледат стената. Ще им разкажа как сте намерили диамантите. Така няма да имате никакви усложнения.

Джафи изгаси цигарата си. Чувстваше се малко по-спокоен. Поне бе взел диамантите от ръцете на Хаум. Това бе стъпка във вярната посока. Сега трябваше да убеди Хаум да държи устата си затворена.

— Да не бързаме чак толкова — каза той, отиде до един фотьойл и седна. — Не вярвам тези диаманти да са били на генерала. Ако се заема да проверя всички досегашни собственици на тази къща, сигурен съм ще открия, че диамантите се били собственост на някой отдавна мъртъв, живял тук много преди да се нанесе генералът. По-вероятно е диамантите на генерала да са били откраднати по времето, когато е бил убит.

Хаум го зяпна, а лицето му бе съвсем безизразно. Джафи усети, че дребното човече съвсем не бе впечатлено от това, което той каза, и го обзе силно раздразнение.

— Полицията ще реши дали е било така, господине — каза Хаум. — Ако диамантите са собственост на генерала, негово превъзходителство ще бъде много доволен, че са се намерили и славата и почестите ще са за вас.

— Много мило, че ме осведоми — каза Джафи саркастично. — Обаче по една случайност, не обичам слава и почести. Освен това, полицията естествено ще твърди, че диамантите са на генерала. — Той се опита да се усмихне сковано. — Нали ги знаеш какви са полицаите.

Видя, че това е грешка, защото Хаум престана да изглежда разтревожен и изведнъж доби враждебен вид.

— Господине, диамантите принадлежат на държавата, независимо дали някога са били на генерала или не. Само държавата може да реши какво да прави с тях.

— Това е твоето мнение — каза Джафи с рязък тон. — Мога да продам тези диаманти. Естествено, ще ти дам част от тях. Можеш да станеш много богат, Хаум.

Ето, това е, помисли си той. Сега картите са на масата. Какво смята да прави този малък негодник?

Хаум замръзна. Черните му очи се бяха разширили до пръсване.

— Ще бъде съвсем противозаконно да се продадат диамантите — каза той.

— Властите няма да научат — каза Джафи. — Аз мога да продам диамантите и ще ти дам твоя дял.

— Мисля, че ще е по-добре да се каже на полицията, господине — каза Хаум сковано.

— Не искаш ли да станеш богат? — Джафи усети колко е безнадеждно да се опитва да подкупи това дребно човече, но нямаше намерение да се даде без бой. — Ще можеш да имаш своя собствена къща, своя прислуга. Ще можеш да се ожениш за тази твоя приятелка, дето постоянно се навърта наоколо. Ще можеш да си купиш кола.

Хаум вдигна рамене.

— Диамантите, господине, не са нито мои, нито ваши, че да ги продаваме. Те са собственост на държавата.

Ами, това е, помисли си Джафи. Усети, че изведнъж го обзема злобна ярост. Ето, имам милион долара в джоба си и заради тази проклета жълта маймуна, парите отиват на вятъра. Трябва да има някакъв начин да се измъкна от тази каша.

Хаум каза:

— Извинете ме, господине, но днес следобед почивам и имам среща.

Изведнъж в съзнанието на Джафи просветна, че в момента, в който Хаум излезе от стаята, той ще каже за диамантите първо на Донг Хам, готвача, след това ще се втурне към полицейския участък и след десет минути къщата ще се напълни с полицаи, които първо стрелят, после питат. Той бързо се изправи и застана между Хаум и вратата, която водеше към двора.

— Слушай сега — каза той, — ще си държиш проклетата уста затворена, защото жив ще те одера!

Представа нямаше колко страшен може да изглежда, когато е ядосан. Огромната му, извисяваща се фигура, непроницаемото му, ядосано изражение и злобата в гласа направо ужасиха Хаум. Виетнамеца го занимаваше само една мисъл — да се измъкне от стаята и да каже на полицията за диамантите. Той се втурна да заобиколи масата, мушна се край стената, като бутна масата между себе си и Джафи, а след това хукна с всички сили към вратата.

Независимо от размерите си, Джафи великолепно владееше тялото си, все още стегнато, въпреки че пиеше много и бе престанал да спортува, и реагира с бързина, която Хаум не бе подозирал.

Точно когато потните пръсти на Хаум се вкопчиха в дръжката на вратата, пръстите на Джафи се вкопчиха в рамото му и рязко го обърнаха. Хаум се ужаси от силата на тези пръсти. Сякаш някой бе стиснал плътта му в стоманени клещи. Острата болка го накара да извика — тих писък, като на изплашено зайче. Той се опита да се отскубне, искаше да удари Джафи по китката и отвори уста, пак да изкрещи.