Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

С бързина, която едновременно ядоса и изуми Джафи, новината, че той се е запознал с платена танцьорка виетнамка в клуб „Парадайз“ в Чолон, че се е влюбил в нея и тя редовно го посещава в дома му, се бе разпространила из Сайгон почти мигновено. И това бе станало, въпреки всички предохранителни мерки, които бе взел, за да се предпази от клюките. Нан идваше само след като се беше стъмнило. Промъкваше се в къщата като призрак. Винаги си отиваше, преди да зазори и въпреки това европейците в Сайгон знаеха прекрасно какво става и клюкарстваха по този въпрос по обичайния си отегчен и претенциозен начин, по който обсъждаха любовните приключения на другите.

Въпреки че прислужниците спяха в малка постройка от другата страна на двора — едновременно готварница и спалня за тях, те също знаеха кога Нан го посещава. Тъй като бяха виетнамци, бяха много по-нетолерантни и критични от европейските му приятели. С поведението си те безмълвно му намекваха, че им е паднал в очите, като си е избрал приятелка виетнамка, а не някоя от многобройните женени или неженени европейки, които бяха готови да се отзоват при първия знак.

Джафи се бе запознал с Нан Ли Куон една вечер в клуб „Парадайз“ в Чолон — полутъмен, шумен танцов салон, където европейците без ангажименти се смесваха с китайци и виетнамци, за да си намерят женска компания.

Собственикът на клуба бе весел китаец, който се представяше като Блеки Ли. Клубът му носеше значителна печалба и поради голямата клиентела той бе в състояние да наема най-красивите и най-младите виетнамки и китайки.

Момичетата се наемаха за сто и двайсет пиастри на час или долар и половина в американска валута. Работата им се състоеше в това да танцуват с теб, да седят на масата и да разговарят, ако не ти се танцува, и изобщо като цяло да ти правят компания. Ако човек искаше да задълбочи връзката, тогава трябваше сам да си уреди нещата с момичето. По този въпрос Блеки Ли не искаше нищо да знае. Момичетата се наемаха от девет и половина вечерта до полунощ, когато според ограниченията, наложени от властите, всички танцувални салони, както и всички други форми на нощен живот, трябваше да бъдат затворени. Така че ако човек бързаше, плащаше на Блеки за времето на момичето, плащаше петдесет пиастри на портиера и си тръгваше с момичето, което го отвеждаше у дома си или в някой хотел, срещу предварително договорена сума.

Когато Джафи пристигна в Сайгон за първи път, усети остра нужда от женска компания. Първите два-три месеца мина през утвърдената процедура и спа с голям брой женени европейки, които нямаха с какво друго да се занимават, освен да правят опити да експлоатират малко повехналата си сексуална привлекателност. Обаче той бързо разбра, че такива връзки водят до усложнения, а повече от всичко на света искаше да живее просто, без никакви главоболия.

Един негов приятел, Чарлз Мейхю, старец, които бе живял много години в Далечния Изток го посъветва да си намери приятелка виетнамка или китайка.

— В този климат човек има нужда от жена — бе казал той. — Проблемът в този град е, че повечето европейки нямат какво да правят. Прислугата върши всичко вместо тях. Когато една жена няма какво да прави, тя започва да прави бели, така както би започнал да прави един мъж, който няма работа. Това е една от злините на Далечния Изток. Жените тук виждат, че са свободни по цял ден и когато имат склонност към тези неща, веднага започват да търсят някой мъж без ангажименти. Човек трябва да внимава с тях. Да бях млад, в никакъв случай нямаше да се обвързвам с европейка, освен ако нямах намерение да се оженя за нея. Щях да си взема някоя виетнамка или китайка и бих те посъветвал и ти да направиш същото.

Джафи бе поклатил глава, с лека гримаса.

— Тази работа не е за мен — каза той. — Не си падам по цветнокожи жени.

Мейхю се бе засмял.

— Слушай какво ще ти кажа — едно азиатско момиче би предизвикало много по-малко усложнения и би било много по-непретенциозно от една европейка. Тя ще ти струва много по-малко, а в леглото ще е много по-добра. Не забравяй, че според традициите на азиатките, жените трябва да угаждат на желанията на мъжете, а това е много важно. Говори с Блеки Ли, той ще ти намери някоя. Трябва да знаеш, че не всички момичета за танци са проститутки. Между тях има съвсем прилични жени, които с труд си вадят хляба. Говори с него, той ще ти намери някоя.

— Благодаря ти за идеята, но не е за мен — каза Джафи.

Обаче накрая скуката и самотата в съботите и неделите го накараха да иде в клуб „Парадайз“. Той се изненада от приятелската атмосфера в заведението и се учуди колко бързо бе минала вечерта. Бе танцувал с няколко от момичетата и те му се бяха сторили забавни. Бе прекарал известно време пиейки уиски с Блеки Ли и реши, че дебелият китаец е приятна компания. При това вечерта не му струваше чак толкова много.