Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Тя го отведе до една маса в ъгъла, по-далеч от оркестъра, и му предложи стол.

— Tu va bien? — попита го тя и му се усмихна. Винаги му говореше на ти.

— Ca va — каза той и седна. — Тук ли е Блеки? Ще искам едно уиски с лед.

— Toute de suite — каза тя и Джафи усети, че го погледна по-особено и си даде сметка, че бе доста по-рязък от обикновено.

Тя се отдалечи, а той се почувства зашеметен от гърмящата музика и гласа на жената която пееше в микрофона. Мощните й бели дробове направо му късаха нервите.

Почти веднага от тъмното изникна Блеки Ли и отпусна дебелото си тяло на стола до Джафи.

Блеки Ли бе набит мъж на около трийсет и шест години, с яки рамене, черна, намазана с брилянтин коса, разделена по средата на път и широко жълтеникаво лице, което оставаше безизразно във всички кризисни ситуации.

Един бърз поглед към Джафи подсказа на Блеки, че нещо не е наред. Острият му ум се напрегна. Джафи му харесваше. Той харчеше нашироко, не създаваше неприятности и за бизнеса бе добре да има такива клиенти.

— Какви връзки имаш в Хонконг? — попита рязко Джафи.

Лицето на Блеки остана безизразно и сякаш сънливо.

— Хонконг? Имам много приятели в Хонконг — каза той. — Какви връзки ти трябват?

Джафи се почувства като човек, който се готви да скочи, застанал на ръба на плувен басейн. Може ли да се довери на този китаец? — поколеба се той.

Като видя, че се колебае, Блеки му каза окуражително:

— Освен приятелите и брат ми живее в Хонконг.

Последва още една дълга пауза, през която Блеки си чистеше зъбите със златна клечка за зъби, а Джафи гледаше към претъпкания дансинг и се колебаеше дали да му се довери или не.

Накрая той каза:

— Появи се една сложна ситуация — малко заплетена и напълно поверителна: Един мой приятел изглежда ще има нужда от фалшив паспорт.

Блеки едва доловимо трепна, но достатъчно, за да убоде венеца си с острия връх на клечката.

— Паспорт? — повтори той, сякаш за първи път чуваше тази дума.

— Предполагам, че ще е по-лесно да се получи паспорт в Хонконг, отколкото тук — каза Джафи, като се опитваше да звучи съвсем естествено. — Чудех се дали нямаш някой, който да го достави.

— Американски паспорт?

— По-добре ще е да е английски.

— Да се занимава човек с паспорти е незаконно и опасно — каза тихо Блеки. Той бе съвсем искрено разтревожен. Изобщо не вярваше, че приятелят на Джафи съществува. Този едър мъж търсеше паспорт за себе си. Защо? Явно се готвеше да отпътува от Виетнам, но защо с фалшив паспорт?

— Това го зная — каза ядосано Джафи. — Имаш ли някаква връзка, която може да ми достави британски паспорт?

— За твоя приятел? — попита Блеки.

— Нали вече ти казах. Той ще си плати.

— Ако може да се уреди, сигурно ще бъде много скъпо — каза Блеки.

— Но може ли да се уреди?

Блеки прибра клечката в джобчето на ризата си.

— Може да се уреди. Ще трябва да поразпитам. Ще струва много пари.

— Спешно е — каза Джафи. — Кога ще имаш някакъв отговор?

— Ще трябва да пиша на брат ми. Нали знаеш, че писмата често се цензурират. Трябва да намеря някой доверен човек, по който да изпратя писмото лично до брат ми. Той ще трябва да намери някой, по който да ми изпрати обратно отговор. Това ще отнеме доста време.

Изведнъж Джафи си даде сметка колко ще бъде трудно. Предварителните му изчисления, че ще са нужни десетина дни, за да се измъкне, изведнъж му се сториха смешно оптимистични. Щеше да му се наложи да се крие един месец, може и повече.

Блеки продължи:

— Предполагам, че приятелят ти е изпаднал в беда?

— Подробностите нямат значение — каза троснато Джафи. — Колкото по-малко знаеш, толкова по-безопасно за теб.

— Това не е съвсем така. Ако се окаже, че приятелят ти има сериозни неприятности и се окаже, че и аз съм свързан с тази работа, аз също мога да имам неприятности — каза Блеки тихо. — Не е разумно човек да се забърка в нещо, без да знае какво точно е то. Освен това, ако неприятностите са наистина големи, това може да повлияе на цената на паспорта. Естествено, приятелят ти ще трябва да плати повече.

Скрити под масата, големите ръце на Джафи се свиха в юмруци. Дявол да го вземе! — помисли си той. — Това ще е много заплетено нещо! Още като прочете вестниците утре сутрин, на него ще му стане ясно, че срещу мен е повдигнато обвинение в убийство. Той или ще се изплаши и няма да посмее да ми помогне, или ще вдигне цената до някоя астрономическа цифра. Тогава си спомни, че диамантите са у него. Можеше да плати паспорта с един-два диаманта, но ако го направеше, тогава Блеки щеше да разбере, че диамантите са у него. Това можеше да се окаже опасно. Щом Блеки научеше, че диамантите на генерал Нгуен Ван То са у него, можеше да се изкуши да ги открадне. Трябваше много да внимава. Беше се впуснал в тази работа, без да обмисли добре нещата.