Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Да се скриеш? — Тя вдигна глава и се вторачи в него. От ужаса бе погрозняла. Думата „крия“ я бе паникьосала дотолкова, че бе просто тъжно да я гледа човек. — Ами аз? Ще ме изоставиш ли?

— Не съм казал, че ще те изоставя. Когато заминавам, ще те взема със себе си.

— Но това не е възможно. Няма да ми позволят да замина. Нито един виетнамец не може да напуска страната! Освен това какво ще стане с майка ми, с братята ми и с чичо ми, когато замина?

Усложнения, помисли си Джафи. Все усложнения.

— Ако искаш да дойдеш с мен, ще трябва да ги оставиш. Но да не мислим за това. Като му дойде времето, ще решим този въпрос. Трябва да намеря някое сигурно място, където да се скрия за седмица-две. Познаваш ли някой, при когото мога да ида? Не в Сайгон, някъде извън него?

Тя пак се паникьоса.

— Но ти не трябва да се криеш! Трябва да идеш в полицията!

Започна да го моли с поток от истерични думи да се откаже от диамантите, да иде в полицията, да им каже истината. Той я остави да говори около минута, след това рязко се изправи.

Тя млъкна и впери в него големите си, ужасени очи, които блестяха на лунната светлина.

— Добре, добре — каза той пресипнало. — Щом не искаш да ми помогнеш, ще намеря някой друг. Но няма да ида в полицията и няма да се откажа от диамантите!

Тя потрепери и затвори очи.

Стана му жал за нея, но едновременно с това се дразнеше и губеше търпение. Тя пилееше безценното му време.

— Не трябваше да ти разказвам тези неща — продължи той. — Хайде, ще те закарам обратно в клуба. Не мисли повече за това. Ще намеря някой друг да ми помогне.

Тя скочи, обви врата му с ръце и притисна стройното си тяло до неговото, вкопчена здраво в него.

— Аз ще ти помогна — каза тя диво. — Ще дойда с теб, когато тръгнеш! Ще направя всичко, което поискаш!

— Добре, сега се отпусни. Седни. Ако някой ни види…

Тя веднага го пусна и седна на пейката. Цялата трепереше и по лицето й се стичаха сълзи. Той седна до нея, без да я докосва и зачака. След малко тя се овладя и кротко сложи ръката си в неговата.

Изведнъж каза:

— Дядо ми има къща в Тудомо. Там ще бъдеш в безопасност. Мисля, че ще успея да го убедя да те приеме.

Джафи пое дълбоко дъх. Обви раменете й с ръце и я притисна до себе си.

— Знаех, че ще можеш да ми помогнеш — каза той. — Разчитах на теб. Всичко ще бъде наред. След три-четири месеца ние с теб ще бъдем в Хонконг, ще сме богати. Тя се наведе към него като здраво стискаше ръката му. Той усети, че тя продължава да трепери.

— Ще ти купя палто от визон — каза той. — Това е първото нещо, което ще купим. И перли. Ще изглеждаш прекрасно във визон. Можеш да имаш и кола — своя собствена кола.

— Ще бъде много трудно да напуснеш Виетнам — каза тя. — Има толкова много ограничения и изисквания.

Той се подразни, че тя не бе оценила мечтаното бъдеще, което й бе нарисувал. Визон, перли и кола! Тези планове трябваше да я развълнуват, но вместо това тя продължаваше да повтаря единствения проблем, който той не можеше да разреши.

— Да подхванем нещата едно по едно. Нека първо да идем да поговорим с дядо ти. Ще му платя добре. Ти не му казвай за полицията. По-добре му кажи, че имам политически врагове, които ме издирват.

— Ще му кажа истината — каза простичко Нан. — Когато разбере, че те обичам, той ще ти помогне.

Джафи вдигна рамене.

— Добре, тогава. Оставям на теб, но гледай да не тръгне веднага към полицията.

— Той никога няма да направи нещо, което ще ми причини мъка — каза Нан с толкова обида в гласа, че Джафи малко се засрами. — Мога да го убедя да ти помогне.

Джафи изведнъж осъзна непредвидената пречка, която би поставил този план.

Тудомо се намираше на двайсет и два километра от Сайгон. Той си спомни, че по пътя има полицейски пост, който спира всички коли за проверка. Когато полицаите намереха тялото на Хаум, щяха да проверят колата му. И щом получеха информация, че е минал по пътя за Тудомо, щяха да концентрират силите си да го издирват в този район.

— На този път има полицейски пост — каза той. — Това ще създаде проблеми.

Нан го гледаше неподвижна, търсеше начин да се преодолее тази пречка.

Единствената му надежда да премине през полицейския пост, бе да използва чужда кола. Знаеше, че колите с дипломатически номера, обикновено не ги спират на полицейските постове и веднага се сети за Сам Уейд и неговия голям крайслер. Ако можеше да вземе крайслера на заем, имаше шанс да заличи следите си.

От разговора му с него ставаше ясно, че той няма да използва колата си тази вечер, но къде да го намери? Знаеше, че се е сврял някъде със своята китайка, но къде?