Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Бързо дръпна ципа на сака, приближи се до прозореца и надникна през цепнатините в щорите. Това, което видя, го стресна до такава степен, че замръзна на мястото си.

На слабата светлина на уличната лампа, застанали един до друг с поглед към къщата, стояха момичето и един полицай.

Момичето сочеше към дневната и Джафи се сети, че те сигурно виждат светлината през щорите. Момичето говореше възбудено, разсичаше въздуха с лявата си ръка, а с дясната продължаваше да сочи.

Полицаят стоеше отпуснато до нея с палци, пъхнати под колана, и гледаше ту към нея, ту към къщата.

Джафи ги наблюдаваше и сърцето му лудо биеше.

Момичето продължи да говори няколко минути, но като гледаше полицая, Джафи разбра, че не е постигнала особен успех. Това не бе много за чудене, помисли си Джафи и малко се поотпусна. Тя караше този дребосък да влезе в къща, собственост на американски гражданин и полицаят си мислеше, че това може да доведе до международни усложнения, които в крайна сметка да се стоварят на неговата глава.

Изведнъж полицаят се обърна към момичето и ожесточено й заговори. Джафи чу как той нарежда нещо ядосано и на висок глас, но нямаше и представа какво казва.

Думите му обаче имаха страхотно въздействие върху момичето. Тя страхливо се отдръпна от полицая и по жестовете й Джафи разбра, че се опитва да се извини. Полицаят продължи да й се кара, докато накрая й махна яростно да си върви.

Тя хвърли още един поглед към къщата, след това се обърна и неохотно тръгна надолу по улицата, докато полицаят гледаше ядосано подире й.

Джафи с облекчение си пое дъх. Той видя как полицаят извади някакъв тефтер и започна да пише нещо. След като довърши бележките си, той остана на бордюра, загледан в къщата.

Джафи се зачуди какво ли прави Нан. Той се бе забавил повече от двайсет минути. Надяваше се, че не се е паникьосала и не се е показала от колата. Колко ли още щеше да зяпа тази проклета маймуна? Ами ако минеше по улицата, видеше крайслера и надникнеше в колата? Той така щеше да изплаши Нан, че тя сигурно щеше да изпадне в истерия и той щеше да се досети, че нещо не е на ред.

Джафи тъкмо се чудеше дали да не се измъкне през задния вход, да се покатери по оградата и да стигне до Нан през градината на съседите, когато полицаят явно загуби интерес към къщата и тръгна след момичето в посока, обратна на крайслера.

Джафи грабна сака, изгаси лампата и излезе в тъмната градина. Заключи вратата, след това внимателно отиде до портата към улицата и се огледа. Едва различи светлата фигура на полицая, който се отдалечаваше. Отвори портата и тихо изтича към крайслера.

Нан стоеше напрегната до крайслера и гледаше към него. Махна й да се върне в колата, но тя го изчака да се приближи.

— Всичко е наред — каза той и хвърли сака на задната седалка. — Извинявай, че толкова се забавих. Хайде, качвай се. Трябва да тръгваме.

— Помислих, че ти се е случило нещо ужасно — каза тя с треперещ глас, докато той я избута в колата. — О, Стийв! Толкова ме е страх! Защо не се съгласиш да идеш в полицията? Сигурна съм…

— Не започвай пак! — каза той и запали колата. — Зная какво правя. Трябва да се измъкна от Виетнам! — Потегли бързо по улицата и се насочи извън града. — Мислиш ли, че мога да имам доверие на Блеки Ли и да разчитам да ми помогне? Ти го познаваш по-добре от мен. Дали е възможно да ме предаде на полицията?

Тя започна да кърши ръце.

— Не зная. Нищо не зная за него!

Раздразнен, той си помисли: и от къде на къде ще знае нещо, което би могло да ми е от полза? Та тя е просто една красива, безмозъчна кукла! Дявол го взел! Със същия успех мога да поискам съвет от някое дете!

Веднага си даде сметка колко е несправедлив. Та нали точно тя го водеше да се скрие и нали щеше да върне колата на Уейд? Ако не беше тя, положението му щеше да бъде направо ужасно.

Той постави ръка върху нейната и леко я потупа.

— Опусни се, детенце. Всичко ще бъде наред. След месец-два, когато ще сме в Хонконг, ще си спомняме за това и ще се смеем.

— О, не! Никога няма да се смеем за това. Никога!

Той вдигна рамене. Може би е права, помисли си той, но никак не му се искаше тя да звучи така, сякаш бе дошъл краят на света.

— Има едно нещо, с което трябва много да внимаваш, Нан. Когато се разчуе, Блеки сигурно ще си спомни, че ти си прекарала тази вечер с мен. Вероятно ще те разпита. Дори е възможно да те разпитат в полицията. Ще кажеш, че съм те завел до реката и сме си поговорили два-три часа. Нали знаеш онова място, дето ходим понякога, с потъналата лодка? Ще кажеш, че сме ходили там. Аз съм те отвел у вас около единайсет и съм те оставил. Ще го запомниш, нали? Това е една история, която те не биха могли да проверят.