Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Тримата полицаи, които играеха на нещо като морски шах с кибритени клечки, също видяха приближаващата се кола и веднага скочиха. Единият бързо събра клечките, а в това време останалите грабнаха пушките си.

Старшият изскочи на пътя и започна да святка с електрическо фенерче с червена лампа.

Като видя на стотина метра пред себе си червената лампа да присвятква, Джафи намали и започна да ругае наум. Не бе очаквал, че ще го спрат. Беше се надявал, че ще успее да мине през полицейския пост, ползвайки имунитета на дипломатическия регистрационен номер. Но сега по всичко личеше, че ще се наложи да спре.

Ако полицаите видеха, че при него има виетнамка, щяха да започнат да му задават въпроси, и за да избегне усложненията, той каза на Нан да клекне на пода.

Пресегна се към задната седалка, издърпа сака и я скри с него. Беше нервен и без да мисли за последиците, извади пистолета от сака и го пъхна под бедрото си откъм вратата.

Колата почти не се движеше. Мощните фарове осветиха полицая, който бе насочил пушката си към колата.

В момента, в който Джафи спря, светещите стрелки на евтиния часовник, в който се бе вторачил един от скритите селяни, показаха точно дванайсет и петнайсет.

Другите двама полицаи излязоха от поста и се разделиха — единият застана отпред на колата, другият отзад. И двамата насочиха пушките си към Джафи, който усети, че по лицето му се стича пот, а сърцето му бие с всичка сила.

Точно, когато полицаят с фенерчето тръгна към Джафи, един от селяните сви безразлично рамене, издърпа иглата на гранатата, която държеше и я хвърли през отворените прозорци на полицейския пост.

Бяха му казали атаката да стане точно в дванайсет и петнайсет и сега никой не можеше да го обвини, че не е изпълнил заповедта.

Гранатата падна върху масата, където бяха играли тримата войници и експлодира. Тя избухна, проблесна ослепително и с такъв трясък, че много селяни от околните ферми се разбудиха.

Парче от гранатата се вряза във врата на полицая с фенерчето, разкъсвайки сънната му артерия. От силата на експлозията единият от полицаите залитна назад, към разрушената стена на поста. Тя пръсна предното стъкло на крайслера и зашемети Джафи.

Третият полицай, застанал до задницата на колата, въпреки че бе разтърсен от експлозията, успя да залегне и се опита да изпълзи под колата.

Единият от селяните като видя това, търкулна своята граната по пътя, право към лицето на полицая. Гранатата избухна, откъсна главата на полицая, а шрапнелът накъса гумите на крайслера на парчета.

Третата граната бе подхвърлена в полицейския пост, уби третия полицай, който се бе втурнал към него, за да се скрие и с това паянтовата постройка бе изравнена със земята.

Зашеметен и кървящ от удара на един камък, който го бе улучил в челото, Джафи се отпусна на мястото си, твърде замаян, за да осъзнае какво става. Тримата селяни се бяха надигнали внимателно от скривалището си, за да огледат мястото с доволство и известна тревога. Бяха доволни, че гранатите бяха свършили работата си толкова добре, но едновременно с това изглежда европеецът, който караше тази голяма американска кола, също бе пострадал, а това щеше да е лошо за тях, когато дребният, кафеникав човечец научеше за станалото.

Като махна на другите двама да останат по местата си, селянинът с часовника, който бе водач на групата, тръгна предпазливо напред.

Джафи видя тъмната сянка да се приближава към него. Съвсем тихо измъкна пистолета изпод бедрото си и когато селянинът се приближи на два метра от него, Джафи вдигна пистолета и стреля.

Четирийсет и пет калибровият куршум удари селянина в лицето и той отскочи назад като прострелян заек. Падна в светлината на фаровете, така че другите двама видяха с ужас мозък, кости и кръв — това бе всичко, което бе останало от лицето и от главата му.

Джафи нямаше представа дали в тъмнината има още нападатели, така че остана свит в колата, като леко надничаше над вратата.

Единият от селяните извади иглата на една граната и се приготви да я хвърли, когато неговият спътник го сграбчи за ръката.

За тяхно нещастие, този, който бе сграбчил другия за ръката, бе роб на заповедите. На него му бе казано да убие тримата полицаи, но без да нарани никой друг. Инстинктивната му реакция бе да спре другия да не хвърли гранатата. При това нервно дръпване на ръката на другия, гранатата падна в канавката, експлодира и уби двамата мъже.

Над крайслера полетя шрапнел и Джафи сви главата си. Чу до себе си тихо стенание и бързо насочи пистолета си натам, забравил, че Нан е до него и вероятно стенеше тя.