Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Колата ви е била открадната.

Уейд усети как кръвта му нахлува в главата. Толкова се ядоса, че бе готов да сграбчи дребосъка за гърлото и да го изхвърли през прозореца.

— Да не искате да кажете, че сте дошли тук да ме разбудите и да ми кажете това? — ревна той. — Дяволите да ви вземат! Ще напиша рапорт срещу вас за тази работа! Аз ще… Аз ще…

— Колата е намерена разбита на пътя за Бен Хоа — каза тихо инспекторът.

— Моята кола? — Уейд го зяпна тъпо. Цялата му ярост изчезна така, както въздухът излиза със свистене от пробит балон. — Разбита?

— Така е — каза инспекторът, плоските му черни очи не се откъсваха от лицето на Уейд.

Проклетникът Джафи! — помисли си Уейд. — Да ми удари колата! Трябва съвсем да съм изкукуригал, дето му дадох колата си!

— Не сте се ориентирали правилно — каза той ядосано. — Дадох колата си на един мой приятел. Къде се намира колата? Ще я прибера днес по някое време. — Изведнъж през главата му мина мисъл, от която изтръпна. — Да не би някой да е ранен?

— В колата не е имало никой — каза инспекторът. — Била е изоставена.

Исусе Христе! — помисли си Уейд и го обхвана нова вълна на ярост. Кучият му син ми блъсва колата, а след това изчезва. Дори не ми се обажда по телефона да ме предупреди!

— В този момент не мога да направя нищо — каза той. — Не и по това време на денонощието. Не очаквате това от мен, нали?

— И на кого сте дали колата си, господин Уейд?

Уейд го изгледа намръщено.

— Това изобщо не ви влиза в работата. Мога да давам колата си на когото си пожелая.

— Случило се е сериозно произшествие, за което никой не е докладвал. Това е сериозно провинение, господин Уейд.

Факт, помисли си Уейд. Всички членове на дипломатическия корпус бяха предупредени, че всяко нарушение на правилата за движение, ако не бъде докладвано, ще се смята за сериозно провинение. Той злобно си помисли: пада му се на този гадняр, разбива ми колата, а след това изчезва! Направо ще го сдъвчат!

— Дадох я на Стийв Джафи — и той каза адреса на Джафи.

— Благодаря ви, господин Уейд — отвърна инспекторът и записа адреса в бележника си. — Много съжалявам, че трябваше да ви обезпокоя. Може би по-късно пак ще се наложи да ви се обадя. Мога ли да ви потърся в посолството?

— О, разбира се — изръмжа Уейд, — но не преди десет и половина и не се опитвайте да ме въвлечете в това! Просто дадох колата си на един приятел. И ако Джафи е бил такъв балама, че да направи катастрофа, вие не можете да обвините мен.

— Мога ли да ви попитам защо сте му дали колата си, господин Уейд?

— Защото неговата собствена се повредила, а той трябваше да иде до летището.

Черните очи, който се бяха впили напрегнато в него, леко просветнаха.

— Летището? Сигурен ли сте, господин Уейд?

— Така каза.

— Катастрофата е станала на пътя за Бен Хоа. Както знаете, това е точно в обратна посока. Уейд нервно се раздвижи.

— Предавам ви това, което той ми каза!

— Имаше ли някой с него?

Уейд бе напълно убеден, че съвсем не бе работа на Сайгонската полиция дали Джафи е бил с момиче или не. Той се зарече да не им дава никаква информация, която няма пряко отношение към произшествието.

— Откъде да зная, може колата да е била пълна с китайци.

Черните очички пак проблеснаха.

— Имало ли е наистина китайци с него, господин Уейд?

— Изобщо не зная имало ли е, нямало ли е, и пет пари не давам.

— Значи е имало някой с него?

— Казах ви, че не зная! Писна ми от тази работа! Искам да си легна!

Инспекторът се поклони.

— Разбирам. Много съжалявам, че ви обезпокоих. Ще се видим по-късно през деня. Благодаря ви за съдействието — и той се обърна и излезе от стаята.

Като чу да се хлопва външната врата, Уейд облекчено въздъхна. Тръгна към спалнята. Ан Фай Уа стоеше на вратата и яростно го гледаше.

— Влачиш полиция в къщата ми! — каза тя злобно. — Повече кракът ти да не е стъпил тук! Изчезвай!

— Да не мислиш, че много ми се иска кракът ми да стъпва тук? — изръмжа Уейд. — Ти какво си въобразяваш, жълта измамнице!

Тя започна да му крещи обидни думи, ту на китайски, ту на френски, но Уейд бе твърде уморен и ядосан, за да й обърне някакво внимание. Той мина край нея, влезе в спалнята, взе си сакото и докато тя продължаваше да крещи, напусна апартамента.

Когато излезе на улицата, разбра, че ще му се наложи да се прибере пеш. Когато накрая стигна до дома си, откри, че Ан Фай Уа бе откраднала всички пари от портфейла му.

Определено нощта се бе оказала ужасна.