Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Този дребен човечец докуцука до бюрото и чинно зачака.

— Необходима ми е цялата информация за Стийв Джафи, американец, който работи за Американската корпорация за морски превози и застраховки; за неговия прислужник Хаум; неговия готвач Донг Хам; приятелката на Хаум Май-Ланг-То — каза полковникът, след това се обърна към инспектора и добави: — Почакайте тук.

Излезе от стаята, следван от Лам-Тан, който не обърна никакво внимание на инспектора.

Когато вратата се затвори, инспекторът остана неподвижен, давайки си ясна сметка, че някой от шпионите на полковника може тайно да го наблюдава в този момент.

Постоя така двайсетина минути, докато полковник Кук се върна. Беше си взел душ, беше избръснат, облечен в безупречен костюм.

Според богато украсения часовник на бюрото беше шест часа и пет минути.

— Ще идем в къщата на американеца — каза Кук.

В този момент влезе Лам-Тан.

— Ще дойдеш с мен — каза Кук.

Тримата излязоха и се качиха в колата на инспектора. Кук и Лам-Тан седнаха отзад, а инспекторът седна на мястото на шофьора.

В този ранен час само търговците на пазара се придвижваха по тротоара. Никой не обърна внимание на черното Пежо, което се носеше по пустите улици.

Кук попита:

— Какво знаем за Хаум?

— Бил е добър гражданин — каза Лам-Тан. — Ходел е на курсове по политическа просвета. Подкрепял е режима. Не е имал дългове. Срещу него няма нищо.

— Имал ли е хомосексуални наклонности?

— Съвсем определено — не. Нямаме абсолютно нищо срещу него.

Полковник Кук се смръщи. Първата мисъл, която му бе минала през главата, бе, че Хаум и този американец са имали противоестествена връзка, Хаум се е опитал да го изнудва и американецът го е убил в изблик на ярост. Явно нещата не стояха толкова просто.

— Готвачът?

— Много е стар и през последните двадесет години не се е занимавал с политика. В един период е бил готвач на френския посланик, по времето на френския режим. Заподозрян е в профренски уклон, но срещу него няма нищо друго.

Полковник Кук попипа дебелия си, плосък нос и погледна косо Лам-Тан, който се бе загледал в тила на инспектор Нгок-Лин.

— А момичето?

— Политически нищо. Обаче има слух, че баща й, имал кръвосмесителна връзка с нея. Това вероятно е истина. Баща й е истински дегенерат.

Полковник Кук пак попипа носа си.

— Значи бихме могли да имаме задоволително извинение да се освободим от тях двамата?

— Да, можем да се освободим от тях — каза Лам-Тан.

Инспекторът, който слушаше този разговор, се раздвижи нервно. Имаше моменти, когато съжаляваше, че работи в Службата за сигурност.

— Сега ми кажи за американеца — каза полковникът.

— Той не се отклонява особено от обичайния американски шаблон — каза Лам-Тан. Пие много. Тича по жени. Политически необразован. Разведен. Не му стигат парите. Често ходи в клуб „Парадайз“, за да си задоволява сексуалните мераци.

— И нищо друго?

Лам-Тан вдигна рамене.

— Той е американец. Нищо друго.

— Няма хомосексуални наклонности?

— Не.

Полковникът се намръщи. Защо тогава е убил момчето? — запита се той. Каква ли е причината?

Последва мълчание през останалите няколко минути, докато стигнаха до къщата на Джафи.

Дългата улица бе пуста и като хвърли по един поглед наляво и надясно, полковник Кук излезе от колата и забърза нагоре по алеята, следван по петите от инспектора и от Лам-Тан.

Инспекторът бе доволен, че шофьорът му не се показа. Той поведе групата към задната част на къщата, където шофьорът чакаше, подпрял гръб на вратата на готварницата.

Когато шофьорът видя полковника, той се изпъна и отдаде чест, а очите му щяха да изхвръкнат от страх.

— Идвал ли е някой? — попита инспекторът.

— Едно момиче — каза шофьорът, като едва произнасяше думите. Толкова голям бе страхът му от полковника. — Казва се Май-Ланг-То. Искаше от мен да вляза в къщата. Заключих ги заедно със стареца в неговото спално помещение.

— Тя каза ли защо иска да влезеш в къщата?

— Каза, че нещо се е случило с годеника й. Сигурна е, че той се намира вътре.

Инспекторът погледна към полковника в очакване на указания.

— Това е добре — каза полковникът. — Ще говоря с нея, когато съм готов. — След това се обърна към инспектора: — Да влезем.

Инспекторът отключи задната врата и ги поведе към дневната.

Полковникът и Лам-Тан огледаха стаята. Лам-Тан веднага отиде до строшената чаша на пода и я огледа.

Инспекторът каза:

— Сигурно е пиел, когато нещо го е стреснало и чашата се е изплъзнала от ръката му.