Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Той я остави, отпуснала глава в ръцете си, отчаяна и нещастна.

Десет минути преди да тръгне автобусът, точно когато бе започнало да се развиделява, той се върна. Каза й, че е хвърлил велосипедите в реката.

Когато автобусът пристигна на централния пазар в Сайгон, тя продължаваше да мисли за това, как се бяха разделили. Той бе станал изведнъж нежен, но тази нежност не бе намалила ужаса й. Когато бе с него, тя бе сигурна, че може да се справи с всичко, но перспективата да се оправя с тази измама самичка я изпълваше с отчаяние.

Докато бързаше по тясната уличка към дома си и се чудеше как да убеди майка си и вуйчо си да повярват на лъжите, които трябваше да им каже, полковник Он-дин-Кук приключваше с инструкциите към инспектор Нгок-Лин.

Тъкмо му говореше, че според него има достатъчно данни да се вярва, че американецът Стийв Джафи не е бил отвлечен от партизаните. По неизяснени засега причини, Джафи бе убил прислужника си. Това бе установен факт. За Джафи би било много удобно, ако хората повярват, че е бил отвлечен. Беше напълно вероятно Джафи да се е укрил някъде и да се готви да напусне страната. Трябваше да му се попречи да го направи.

Инспекторът трябваше да проучи как стоят нещата. Трябваше да установи със сигурност дали Джафи е бил отвлечен или се е укрил. Ако се е укрил, инспекторът трябваше да намери скривалището му. Щом го откриеха, можеха да направят опит да арестуват американеца. Той трябваше да съобщи на полковника къде се намира американецът и полковникът щеше да реши какво да предприеме.

Донг Хам и Май-Ланг-То трябваше да бъдат отведени в главната квартира на Службата за сигурност. Те не трябва да говорят с никого, да бъдат заключени в отделни килии и да останат затворени докато полковникът ги разпита лично. Всяка информация, получена от тях, ще бъде надлежно предадена на инспектора, за да бъде подпомогнат в издирването на американеца.

Полковникът ще докладва на президента, че американецът е бил отвлечен и, без съмнение, президентът ще да разпореди тази информация да бъде предадена на американския посланик. Инспекторът трябва да разбере, че би било против интересите на държавата, ако се каже на американския посланик, че Джафи е убил прислужника си. Този инцидент трябва да остане тайна и полковникът щеше да държи инспектора отговорен за запазването й.

Последва пауза, след това полковникът продължи:

— Тялото на прислужника трябва да бъде намерено около полицейския пост. Ще се приеме, че той е бил с американеца, когато бандитите са ги атакували. Докато са отвличали американеца, момчето е било убито. Ясно ли е?

Малките черни очички на инспектор Нгок-Лин проблеснаха, но той каза твърдо:

— Ясно е, сър.

Той проследи с поглед полковник Кук и Лам-Тан, които напуснаха къщата, качиха се в полицейската кола и отпътуваха. Когато си тръгнаха, той се отпусна и се огледа. Лицето му бе озадачено. След това погледна картината на стената. Придърпа един стол, качи се на него и повдигна картината. Ококори се, когато видя дупката в стената, след това пусна картината на мястото й, остави стола там, откъдето го беше взел и замислено тръгна към кухнята.

В другия край на града, в една малка и бедно обзаведена стая, Нан бе седнала на земята пред майка си и вуйчо си и им обясняваше за втори път какво трябва да кажат, ако от полицията ги питат къде е била тя предната нощ.

Майката на Нан бе дребна женица на четирийсет и шест години. Бе облечена в протрит пеньоар, косата й бе спусната и очертаваше изсушеното й, сбръчкано лице. Изглеждаше много по-стара от годините си. Съпругът й бе работил като сервитьор в хотел „Маджестик“. Бе загинал при автомобилна катастрофа преди няколко години и тя трябваше да се бори за оцеляването на семейството, като продаваше цветя на пазара. Имаха късмет, че Блеки Ли бе дошъл при нея и й бе предложил да вземе Нан на работа в своя клуб. Откакто Нан работеше в клуба, майка й бе престанала да продава цветя на пазара. Дори бе поканила брат си да живее с тях.

Брат й бе доста по-стар от нея. Бе дебелак и глупак и се занимаваше с предсказване на бъдещето край гробницата на маршал Ли-Ван-Дует. Не беше кой знае колко добър гадател и затова вадеше съвсем малко пари. Беше доволен, че има безплатна храна и квартира.

— Ако дойде полиция — говореше бавно Нан, — трябва да им кажете, че съм се върнала вкъщи в единайсет часа и съм си легнала. Много е важно да кажете така.

Вуйчо й присви очи и се смръщи.

— Как мога да кажа такова нещо, когато те нямаше цяла нощ? — попита той накрая. — Бях тук цялата нощ. Ти изобщо не си лягала в леглото си.