Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Така е — каза майката на Нан. — Лъжите няма да доведат до нищо хубаво. Не искам да имаме неприятности.

— Ако не излъжете — каза отчаяно Нан, — тогава тази къща ще има много сериозни неприятности.

Вуйчо й пъхна ръка под дрехата си и се почеса по ребрата.

— Ако полицаите ме разпитат — заинати се той, — аз ще им кажа, че цяла нощ не си се прибирала. По този начин няма да се забърквам в твоите неприятности. Майка ти трябва също да каже истината. Винаги съм знаел, че този американец ще ти създаде проблеми. Не искам да имам нищо общо с това.

— Ако не направите това, за което ви моля, — каза Нан, отчаяна, — ще изгубя работата си и ще ида в затвора. Няма да нося пари в края на седмицата и майка пак ще трябва да продава цветя на пазара.

Вуйчо й премигна. Не бе помислил за това. Може би дори щеше да му се наложи да напусне този удобен дом.

— Колкото и да е пропаднала дъщеря ти, мисля, че няма да е справедливо тя да си загуби работата — каза той на майката, като размисли малко. — При това имаш четирима сина, които трябва да издържаш. Ако няма пари, кой ще ги храни? Може би, в крайна сметка, ще е по-добре да кажем тази лъжа.

Майка й нямаше никакво желание пак да продава цветя на пазара. Макар и неохотно тя се съгласи, че брат й може би има право.

Като ги наблюдаваше, Нан разбра, че е използвала вярната тактика.

— Тогава, ако полицията ви попита ще им кажете ли, че съм се върнала в единайсет и съм си била вкъщи цяла нощ? — попита тя.

— Ако по този начин ще спасим тази къща от срама да идеш в затвора — отвърна вуйчо й, — просто се налага да излъжем. — Той се обърна към сестра си. — Дай ми бамбуковата пръчка. В това момиче се е вселил дяволът. Мой дълг е да го прогоня от нея.

Майка й стана и отиде до шкафа, където се намираше бамбуковата пръчка. Брат й употребяваше пръчката спрямо синовете й. Усещаше, че сега той има пълно право да я употреби спрямо дъщеря й.

Полковник Он-дин-Кук захапа една ябълка, докато изучаваше напечатания протокол за разпит, който Лам-Тан му бе подал.

Беше осем и петнайсет сутринта. Много работа бе свършена, откакто се бяха върнали в главната квартира. Донг Хам и Май-Ланг-То бяха разпитани. Тялото на Хаум бе отнесено до разбития полицейски пост и бе оставено в една канавка, недалеч от мястото, където бяха намерени телата на двамата партизани. Личният секретар на президента бе уведомен, че американецът е бил отвлечен. От своя страна бе уведомен и американският посланик. Трима офицери от военната полиция бяха пристигнали на местопроизшествието, където трескаво правеха снимки, оглеждаха крайслера и се консултираха с виетнамската полиция.

Полковникът дъвчеше ябълката и разглеждаше отговорите, които бе дал Донг Хам на въпросите на Лам-Тан.

— Тук няма кой знае какво — каза той накрая и остави протокола на бюрото си. — Най-добре да намерим това момиче, което той споменава. Вероятно тя няма да знае нищо, но трябва да проверим. Все някой трябва да знае къде живее тя и къде се намира в момента. Кажи на Нгок-Лин да разпита във въпросния клуб. Там сигурно ще знаят името й.

Полковникът пусна огризката от ябълката в кошчето за боклук.

— Нищо особено и в отговорите на момичето — продължи той. — Жалко, дето настоява, че прислужникът е още в къщата. Изглежда, че и старият готвач мисли така. — Той вдигна поглед към Лам-Тан. — Когато се разбере, че момчето е отпътувало с американеца и е било убито от партизаните, тези двамата могат да създадат трудности. Ако американските полицаи успеят да ги разпитат, цялата работа може доста да се обърка.

Лам-Тан вече бе помислил за тази трудност.

— Старецът няма никакви роднини — каза той. — Ако му се случи нещо, няма да има никакви усложнения. Момичето има майка и баща, но ако нещата се поемат тактично, тя също може да се отстрани без особени трудности.

Полковникът поглади месестата си челюст.

— Оставям на теб — каза той. — Уреди нещо. От държавническа гледна точка ще е по-добре да няма усложнения.

Лам-Тан наклони глава. Взе двата протокола и излезе от стаята.

Малко след единайсет часа Нгок-Лин пристигна в клуб „Парадайз“.

Той бе забелязан да слиза от колата и Ю-Лан натисна едно копче, с което се запали червената лампа в офиса на Блеки, предупреждаваща за посещението на инспектора.

Инспекторът го намери да чете сутрешния вестник.

Блеки се изправи, поклони се и предложи на инспектора стол. Ю-Лан влезе с две чаши чай и ги остави на бюрото. Тя се поклони и се усмихна на инспектора, който се поклони на свой ред, но лицето му остана съвсем безизразно.