Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

След като тя си отиде, инспекторът отпи от чашата си, пусна един комплимент за качеството на чая и като видя, че Блеки чака, каза:

— Познавате ли един господин от американски произход, Джафи?

Това бе нещо, което Блеки не бе очаквал да го попитат. Въпреки че се стресна, лицето му остана безизразно и усмихнато. Той веднага си спомни странните намеци на Джафи за фалшив паспорт. И ето го сега инспекторът от полицията, който пита за него.

— А, да — каза Блеки. — Той често посещава заведението.

— Снощи беше ли тук?

— Да, струва ми се, че беше.

— По кое време?

— Около девет. Не съм много сигурен, не си погледнах часовника.

Значи Джафи е идвал тук, помисли си инспекторът. Пет часа след като е убил прислужника си. Какво ли е правил междувременно?

Последва пауза, след това Блеки каза:

— Да не би да се е случило нещо с него? Много бих съжалявал, ако е така.

— Бил е отвлечен от партизаните. Ще прочетете за това в утрешния вестник.

Да се каже, че Блеки Ли бе удивен, би било твърде слабо. Той се вторачи в инспектора, напълно ошашавен.

— Отвлечен от партизани? — повтори той. — И къде се е случило това?

— Ще прочетете в утрешните вестници — каза троснато инспекторът. — Искаме да знаем някои неща за американеца. Как се казва жената, с която е бил свързан?

Очите на Блеки Ли потъмняха. Той се пресегна, взе цигара и я запали.

— Нямаше определена жена с която да е свързан — каза той. — Идваше тук и си наемаше за танци всяко момиче, което му харесаше.

— Имам причини да вярвам, че е бил свързан с една определена жена — каза инспекторът. — Искам да зная името й.

— Ако можех да ви помогна, бих го направил — каза Блеки и се поклони. — Но досега не съм знаел, че той е бил свързан с определена жена.

— Прислугата му казва, че едно момиче е идвало в къщата два-три пъти седмично — каза инспекторът, впил студен поглед в Блеки. — Той често е идвал в този клуб. Логично е да е срещнал момичето тук.

— Бих се изненадал, ако е така — каза Блеки. — Моите момичета не спят с американци. Възможно е да е срещнал това момиче в някой друг клуб.

— Трябва бързо да намерим това момиче — каза инспекторът и се изправи. — Ще разпитаме повече хора. Вие сигурен ли сте, че не познавате това момиче? Повторно ви задавам този въпрос, защото, ако се окаже, че я познавате, а умишлено сте укрили тази информация, вие ще имате сериозни неприятности. Няма да е никак трудно да затворим заведението.

Блеки бе абсолютно сигурен, че нито едно от момичетата, които работеха в клуба нямаше да издаде Нан. В клуба идваха няколко души американци, които сигурно бяха забелязали Джафи с Нан, но те едва ли знаеха името й. Той се почувства достатъчно уверен, за да не приеме блъфа на инспектора.

— Ако с това ще ви помогна, бих могъл аз самият да поразпитам — каза той угоднически. — Може би някой от моите познати ще е в състояние да помогне. Ако стигна до името на момичето, ще ви телефонирам.

Инспекторът трябваше да се задоволи с това. След като той си отиде, Блеки излезе от клуба, взе една рикша и се отправи към къщата, където живееше Нан. Минаваше обед, съвсем удобно време да се отбие човек. Вуйчото на Нан бе пред храма, а майка й бе у една съседка от другата страна на улицата.

Той почука на вратата. Почака няколко секунди и пак почука. Нан отвори. Веднага си личеше, че е плакала и изглеждаше силно изнервена и изплашена.

— Искам да поговоря с теб — каза Блеки и влезе в стаята. — Тази сутрин ме посетиха от полицията и ме разпитваха за американеца.

Нан го погледна като втрещена и отстъпи назад, очите й се разшириха от ужас.

Без да показва, че е забелязал ужаса й, той продължи:

— Питаха ме за името на момичето, което ходи в къщата му.

Нан се облегна на стената. Постави треперещите си ръце зад гърба си, така че да не се виждат. Продължаваше да гледа втрещено Блеки. Явно не бе в състояние да говори.

— Казаха ми, че американецът е бил отвлечен от бандити — продължи Блеки. — Аз не вярвам. Реших първо да поговоря с теб, преди да им кажа, че ти си момичето, което търсят.

Нан затвори очи, след това бавно ги отвори. Продължаваше да мълчи.

Блеки изчака няколко секунди, след това попита:

— Ти беше ли с него снощи?

Нан кимна.

— Какво е станало с него?

— Отидохме до реката, поприказвахме до единайсет часа. След това той ме върна вкъщи и аз си легнах — каза Нан с треперещ глас. Думите прозвучаха съвсем автоматично и на Блеки веднага му стана ясно, че тя ги е репетирала многократно.