Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Тунг Ху не се зарадва особено, че чува гласа на Блеки Ли, но за Блеки това нямаше особено значение. Тунг Ху му дължеше двайсет хиляди пиастри, които бе взел назаем, за да погаси спешно комарджийски дълг. Така че той бе длъжник на Блеки Ли, който досега му бе казвал, че не бърза с парите.

По телефона Тунг Ху каза, че е зает. Блеки Ли му отвърна, че заетият човек трябва да е благодарен. Човек, който няма работа и няма пари (той натърти на думата), него трябва да съжаляват.

Последва пауза и тогава Тунг Ху, след споменаването на думата пари, попита дали би могъл да направи нещо за Блеки.

— Да — каза Блеки. — Ела тук да обядваме заедно. Ще те чакам. — И затвори телефона в момента, в който Тунг Ху започна да протестира.

След трийсет минути Ю-Лан покани Тунг Ху в кабинета на Блеки.

Тунг Ху бе възрастен китаец, облечен в протрит европейски костюм, стиснал старо дипломатическо куфарче, в което имаше раздрънкан фотоапарат и няколко тетрадки.

Блеки му се поклони и се ръкува с него. Махна с ръка към един стол и кимна на Ю-Лан, която чакаше до вратата.

Тунг Ху каза, че наистина не може да остане дълго. Бил изключително зает. Появило се нещо спешно и той трябвало да напише статия за утрешния брой.

Блеки попита невинно какво е станало. Тунг Ху каза, че американец е бил отвлечен от бандитите.

Докато говореше, влезе един от сервитьорите в клуба и донесе поднос с купички китайска супа, скариди в сладко-кисел сос и пържен ориз.

Докато двамата се хранеха, Блеки Ли успя да изкопчи от репортера всички факти, свързани с отвличането на американеца.

— На американците им се струва странно, че този човек, Джафи е тръгнал с прислужника си по пътя за Биен Хоа, когато казал на приятеля си, че тръгва за летището с някаква жена — говореше Тунг Ху, докато поглъщаше супата си. — Смятат, че американецът е минавал край полицейския пост, когато са хвърлили първата граната. И от Службата за сигурност, и от Американската полиция смятат, че той е бил убит от шрапнел и бандитите са взели тялото му и са го скрили някъде. В момента се издирва трупът.

— Значи не е истина, че американецът е отишъл на летището с жената? — попита небрежно Блеки.

Тунг Ху защипа с пръчиците си голяма скарида и я постави в устата си. Поклати глава.

— Смята се, че това е било извинение, с което американецът е поискал колата от приятеля си. Странно защо е поискал колата, когато неговият Дофин е бил намерен и щателно прегледан. На колата му й е нямало нищо, а той е казал, че е повредена. В цялата работа има няколко доста смущаващи момента.

В този момент телефонът иззвъня и един развълнуван глас попита дали Тунг Ху е там.

Блеки подаде слушалката и внимателно загледа Тунг Ху, който слушаше експлозивното бърборене от другия край на линията.

Тунг Ху каза:

— Веднага идвам.

Той остави слушалката на мястото й и се изправи.

— Има нещо ново — каза той на Блеки. — Приятелката на прислужника била повикана в полицията за разпит. На излизане оттам е била ударена от кола и убита.

Изведнъж очите на Блеки потъмняха.

— А шофьорът на колата?

— Не е спрял изобщо. Полицията го издирва. Трябва веднага да се връщам в редакцията.

След като той си отиде, Блеки Ли запали цигара и остана загледан в пространството пред себе си. Той продължаваше да седи неподвижен, когато влезе сервитьорът, за да прибере съдовете от обеда, но Блеки Ли нервно му махна да си върви.

Мислите му бяха твърде важни, за да му пречи някой.

Един млад виетнамец, подпрян на дърво, наблюдаваше колите, които се движеха по официалния булевард към двореца Док Лап. Бе облечен в сако на бели и черни райета, което си бе направил специално по поръчка, след като бе видял такова в един американски вестник. Имитацията бе лоша — раменете бяха уголемени, с огромни подплънки, с тесни маншети и с такава кройка, че стигаше до коленете му. Носеше черни тесни панталони, мръсна бяла риза с плетена вратовръзка и твърда мексиканска сламена шапка.

Този младеж бе известен под името Йо-Йо. Никой не бе чувал истинското му име и никой не бе проявявал интерес да научи какво е то. Наричаха го Йо-Йо, защото играчката йо-йо не излизаше от ръцете му. Той бе голям експерт на дървеното колелце, което въртеше безспирно на края на връвта пред възхитените погледи на приятелите си и децата от квартала.

Йо-Йо бе слаб, със злобен и алчен вид. Изкарваше по някоя пиастра, като работеше за Блеки Ли. Когато не работеше за него, се занимаваше с това, да увеличава приходите си чрез джебчийство или рекет.