Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Блеки вдигна рамене.

— Ще се срещна с него. Сега си върви и стой настрана.

Няколко минути след като тя си отиде, вратата се отвори и в офиса влезе Йо-Йо. Той разказа на Блеки какво се бе случило следобеда и как бе видял американеца пред прозореца на горния етаж на къщата.

— Тази къщичка е на дядото на момичето — каза той. — Тя си тръгна с автобуса в седем часа и дойде тук.

Блеки кимна. Извади от портфейла си пет банкноти от по пет пиастри и ги хвърли на бюрото си пред Йо-Йо.

— Когато ми потрябваш — каза той и му махна към вратата, — ще те повикам.

— Да продължавам ли да следя момичето? — попита Йо-Йо.

— Не. Доволен съм от това, което ми разказа. Нещата свършват дотук.

Йо-Йо кимна и излезе на улицата, където се спускаше здрач.

Що се отнася до него, нещата не свършваха дотук. Защо момичето бе дошло да се срещне с Блеки? За какво ли бяха говорили, та Блеки Ли да изгуби интерес и да не иска да я следят повече?

Йо-Йо си купи още една купичка китайска супа. Докато я ядеше, реши да наблюдава Блеки Ли.

От известно време му се струваше, че някои от нещата, които Блеки Ли правеше, се нуждаят от по-сериозно проучване. Ако можеше да докопа нещо срещу него, нямаше съмнение, че Блеки Ли би бил много по-доходоносен обект за изнудване, отколкото нещастните момчета с рикшите, на които Йо-Йо трябваше да разчита за допълнителни приходи.

Много по-доходоносен, но и много по-опасен обект, припомни си той. Трябваше да внимава.

Точно след полунощ Джафи излезе от стаята и опипом се спусна по стълбата. Зад затворената врата се чуваше как дядото на Нан хърка. За момент остана неподвижен и се ослуша, за да се увери, че не е разбудил стареца, след това опипом намери резето и отвори входната врата.

Чу се леко изскърцване. Той надникна навън в мрака. Луната бе скрита зад облаците. Едва различаваше тъмните силуети на дърветата, а в далечината на фона на нощното небе се виждаше покривът на фабриката за лакови изделия.

Тръгна предпазливо по пътечката към бараката, където старецът държеше велосипеда си. Нан го бе инструктирала с най-големи подробности. Без проблем намери велосипеда и го избута до пътя, качи се и се отправи към мястото на срещата с Блеки Ли.

Когато Нан си отиде, Джафи си спомни, че трябва да почисти пистолета си. Пистолетът му вдъхваше сигурност.

Беше взел два малки диаманта от тенекиената кутийка, беше ги увил в парченце вестник и те стояха в джоба на ризата му. Поколеба се дали да остави останалите диаманти в стаята, но реши, че е много рисковано и пъхна кутийката в джоба на панталона си.

Докато въртеше педалите по пътя към Биен Хоа, той си повтаряше историята, която бе решил да разкаже на Блеки. Беше сигурен, че във вестниците няма да пишат нищо за диамантите. Много му се искаше да знае каква точно ще е тяхната версия и какво знае полицията или поне какво подозира. Трябваше да внимава с Блеки. От една страна, не трябваше да му дава повод да мисли, че му няма доверие, а от друга страна, не можеше да му каже истината.

Първият половин километър пътят беше пуст. През цялото време внимаваше дали не идват коли, дали няма някакво съмнително раздвижване в гората.

В един момент се изплаши много, когато един бивол изрева край него и се изправи в мочурището, където се бе излегнал. По-късно видя фаровете на кола и скочи от велосипеда, дръпна се от пътя и залегна в мократа трева, докато автомобилът изтрополи край него.

Ако не се броят биволът и колата, пътуването до храма бе съвсем спокойно и Джафи пристигна в един без двайсет.

Храмът бе разположен в двор, ограден с високи, полуразрушени стени. Намираше се на двеста метра от главния път и тясната алея, която водеше към него бе цялата в дупки, обрасла с бурени и трева. Мястото бе много удобно за среща, защото Блеки Ли можеше да вкара колата си в двора и тя щеше да остане скрита зад оградата.

Джафи избута велосипеда си нагоре по стръмната алея и когато се приближи до входа на храма, той се отклони във високата трева и прикри велосипеда си в нея. Приближи се до храма и надникна вътре. Бе твърде тъмно, за да може да различи нещо. Реши да чака Блеки навън. Нямаше желание да влезе вътре, в нажежения мрак и, не дай боже, да настъпи някоя змия.

Намери един гъсталак, зад който можеше да се скрие и едновременно с това да наблюдава главния път и алеята, която водеше към храма.

Точно в един часа той видя фаровете на приближаваща кола. Голямата американска кола на Блеки Ли подскачаше и се подрусваше по неравния, тесен път.