Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Джафи видя, че той идва сам и се отпусна. Осъзна, че докато колата приближаваше, той бе сграбчил дръжката на пистолета.

Видя как колата мина през входа и влезе в двора на храма, след това се изправи и тръгна към Блеки Ли, който излизаше от нея.

— Ще говорим в колата — каза Джафи, заобиколи колата и седна на мястото до шофьора, докато Блеки, след известно колебание, се върна обратно зад волана.

Блеки бе решил да слуша, без да говори много-много. Не искаше американецът да знае, че той вече е получил някаква допълнителна информация по този въпрос. Щеше да бъде по-интересно и много по-полезно да види какво има да каже американецът и да прецени дали ще лъже или не.

Той каза:

— Господин Джафи, не мога да разбера какво става. Тази вечер при мен дойде Нан и ми каза, че искате да говорите с мен. Защо не се срещнахме в клуба или в твоята къща? Всичко това изглежда доста тайнствено и объркващо. Много бих се радвал, ако ми обясниш.

— Затова съм тук — отвърна Джафи. — В беда съм. Аз съм човекът, който се нуждае от фалшив паспорт. Трябва да се измъкна от страната, при това бързо.

— Надявам се, че не съм глупак — каза Блек без запъване. — Досетих се, че паспортът е за теб. Мисля, че мога да ти помогна. Ще струва пари, но ако не си извършил углавно или политическо престъпление, няма причини да не уредим нещата.

Джафи извади смачкан пакет цигари. Подаде пакета на Блеки, който поклати глава. Той си запали цигара и Блеки, който внимателно го наблюдаваше, забеляза, че ръката му е доста неуверена, докато поднасяше клечката.

— Случайно убих прислужника си.

Блеки се стресна. Това бе последното нещо, което бе очаквал.

Спомни си какво му бе казал Тунг Ху. И виетнамската, и американската полиция смятаха, че момчето е било убито от бандити. А сега тук американецът казваше, че е убил момчето.

Той успя да каже спокойно:

— Не разбирам, господин Джафи. Това е много сериозно. Как така човек убива случайно някого?

— Хванах го в момент, когато се опитваше да открадне пари от портфейла ми. Опита се да избяга. Беше се паникьосал. Изглежда, аз не си зная силата. Докато се боричкахме май съм счупил проклетия му врат.

Блеки погледна директно Джафи, очите му се спуснаха по мускулестата му фигура.

— Много си силен — каза той и в гласа му прозвуча уважение. — Да, това би могло лесно да се случи.

— Ами, ето на, останах с това момче в ръцете — каза Джафи, който се поотпусна малко, като видя, че Блеки приема историята му. — Деликатна ситуация. Реших да изчезна. Нали я знаеш тукашната полиция. Могат да ме пратят в затвора. На теб разчитам да ме измъкнеш до Хонконг.

Блеки не можеше да приеме тази история, звучеше много нелогично.

— А мислил ли си да идеш в полицията и да им обясниш ситуацията, господин Джафи? Прислужниците имат лошата слава на крадци. Ако им беше разказал…

— Мислих и за това — каза троснато Джафи. — Виетнамците не обичат американците кой знае колко. Можеха да ме натикат в затвора. Реших да не поемам такъв риск.

Това продължаваше да изглежда нелогично за Блеки, но той реши да се съгласи с американеца.

— А тялото? — попита той. — Какво стана с него?

— Оставих го в един гардероб в къщата ми — каза Джафи. — Полицаите са идвали вече при теб, нали?

Блеки кимна. Беше заинтригуван и едновременно с това объркан. Ако Джафи е оставил тялото в къщата, тогава как така се е появило в канавката заедно с убитите бандити? Кой го е пренесъл от къщата до канавката? Полицията?

Защо са съобщили във вестниците, че Хаум е бил убит от бандитите?

— Идваха при мен. Казаха ми, че си бил отвлечен от бандитите. Искаха да знаят дали имате свое момиче. Естествено, аз им казах, че не си бил свързан с някое определено момиче.

— Нан няма нищо общо с това, което се случи. То стана, преди да се срещна с нея снощи. Тя няма никаква връзка с тази история.

Блеки не каза нищо. Това бе приемлива лъжа. Той бе сигурен, че Нан знае много повече за цялата работа. Но не разбираше защо полицаите са преместили тялото на Хаум. Нямаше причина да крие това от Джафи. И без това щеше да го прочете в сутрешния вестник. Реши да му каже.

— Днес следобед говорих с един репортер — каза той. — Той ми съобщи, че според полицията Хаум е бил убит от бандитите. Тялото му е било намерено недалече от разбитата кола, която вие сте карали.

Джафи не помръдна в продължение на няколко секунди. Не бе сигурен дали е чул правилно. Изведнъж си даде сметка, че ако това е така, то той се бе оставил в ръцете на Блеки с това, че прибързано му бе признал убийството на Хаум. Наум изруга, че не бе изчакал да прочете вестниците, преди да се срещне с Блеки. Веднага си даде сметка защо полицията е преместила тялото. Някой от високо място искаше диамантите!