Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Докато си въртеше колелцето, с блеснали черни очи, полузатворени на яркото обедно слънце, към него се затича едно хлапе и му предаде задъхано, че Блеки Ли го вика.

Йо-Йо погледна момченцето. Протегна два костеливи пръста и ощипа детето по носа. Мръсните нокти оставиха два дъговидни белега в кожата му и то изпищя от болка. Момченцето побягна, като виеше и се държеше за носа, а Йо-Йо даде знак на една рикша да спре. Даде на младежа адреса на клуб „Парадайз“.

Там Блеки му поръча да иде до апартамента на Нан Ли Куон и да чака отвън. Трябваше да я проследи навсякъде където ходи, без тя да го забележи. Даде му четирийсет пиастри. Като му подаваше парите, Блеки Ли му каза, че вечерта очаква доклад.

Йо-Йо взе парите, кимна отсечено и се спусна по стълбите, като си тананикаше под носа.

Малко след два часа Нан излезе от дома си, без да усети, че Йо-Йо небрежно се движи подире й. По-нагоре по улицата тя спря, влезе в магазин за цигари и купи един картон „Лъки Страйк“.

Йо-Йо я последва до автогарата, където тя си купи вестник и се качи на автобуса Сайгон-Тудомо. Той седна на задната седалка и започна да върти дървеното йо-йо пред смаяните погледи на селяните, насядали наоколо.

Автобусът спря пред фабриката за лакови изделия и Нан слезе, без да обърне внимание на Йо-Йо. Той я последва, като се спря в сянката на едно дърво. Видя, че тя се спуска по прашната улица към малка дървена къща, обрасла с розови и лилави фунийки. Видя я как почука и влезе, затваряйки вратата след себе си.

Нан изтича нагоре по стълбите и се хвърли в прегръдката на Джафи. Той я целуна нетърпеливо, след това измъкна вестника, който тя стискаше под мишница и отиде в стаята си. Приближи се до прозореца и започна трескаво да преглежда заглавията. Като не намери нищо, той се успокои и хвърли вестника с мисълта, че още е много рано, за да очаква новини. Е, поне това означаваше, че още не бяха започнали да го търсят и се отпусна малко.

Погледна към Нан, която бе свалила коничната си шапка и оправяше косите си пред огледалото на стената. Кукленската й хубост го трогна и той се приближи до нея, вдигна я и я постави на коленете си. Усети я, че се стресна и я погледна учуден.

— Да не те заболя? Какво има?

Тя поклати глава.

— Не, не ме заболя — хвана двете му ръце в своите. — Много ми е тревожно. Полицаите са били при Блеки.

Джафи усети, че сърцето му леко подскочи.

— Добре, продължавай. Ти откъде разбра? — попита той, без да откъсва поглед от нея.

Седнала върху коленете му с изпънат гръб, тя му разказа за посещението на Блеки Ли и това, което той беше казал. Джафи я слушаше с изопнато лице и тревожни очи.

Значи все пак бяха започнали да го издирват, помисли си той намръщено. Трябваше да се сети, че сигурно вече са намерили тялото на Хаум.

— Ще им каже ли името ти? — попита той.

Тя се опита да прикрие една тръпка, която премина през тялото й.

— Не зная.

— Трябва да му се доверя. Не познавам никой друг, на когото да се доверя. Той знае ли, че дядо ти живее тук?

— Не съм му казвала. Не вярвам да знае.

— Трябва да се договоря с него. Трябва да се срещнем някъде. Къде да се срещна с него, Нан? Не в Сайгон. Ще бъде много рисковано. Но не трябва да е далеч оттук. Ще ми се наложи да вървя пеш.

— Можеш да вземеш велосипеда на дядо ми — каза тя.

Не беше допускал, че старец на тази възраст ще има велосипед. Лицето му светна.

— Чудесно. Добре тогава, къде да се срещнем?

Тя се замисли за миг.

— Недалеч от тук има старинен храм. Вече не се използва. Можете да се срещнете там — и тя му обясни внимателно къде се намира храмът.

— Добре! Виж какво, кажи му, че сме разговаряли и аз искам да се видя с него. Кажи му да дойде да се срещнем в храма в един часа тази нощ.

Нан кимна.

— А как минаха нещата с майка ти и с вуйчо ти?

— Всичко е наред. — Не можеше да понася повече болката от седенето върху мускулестите му колене. Гърбът й продължаваше да гори от боя на вуйчо й. Тя се плъзна от коленете му, спусна се на пода и клекна пред него с очи, пълни с тъга и тревога. — Говорих с тях. Те разбират.

Е, това поне беше нещо, помисли си Джафи, но въпреки всичко му беше тревожно. Само ако знаеше дали може да се довери на дебелия китаец!

Погледна към Нан и изведнъж осъзна колко красива е тя. Тревогата в очите й, красивите черти на лицето й накараха сърцето му да подскочи и изведнъж усети остро желание да се люби с нея. Изправи се, отиде до вратата и дръпна резето.

— Ела — каза й той, върна се до леглото и седна на него.