Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Тя се приближи неохотно и застана между коленете му, докато той я събличаше: нещо, което винаги му бе доставяло удоволствие.

Гола, той я вдигна на ръце. Усети твърдата ивица на бедрото й. Стреснат, я остави на леглото и я търкулна по очи. При вида на сините ивици по златистата й кожа кръвта се качи в главата му.

Всякакво любовно желание изчезна. Обхвана го такъв гняв, че целият се разтрепери. В този сляп миг на ярост той осъзна, че обича това момиче — нещо, за което не си бе давал сметка до този момент. Изпита убийственото желание да пипне човека, който й е причинил такава болка и да го размаже.

— Кой го направи? — попита той грубо и гневно.

Нан се разплака и скри лице във възглавницата, сякаш се срамуваше.

Просто не можеше да гледа насинената и нацепена кожа. Внимателно я покри със синята туника, след това отиде до прозореца и запали цигара с треперещи пръсти.

— Кой го направи? — повтори той и с усилие овладя гласа си.

— Няма нищо — изхълца Нан. — Ела при мен, Стийв. Моля те. Няма нищо.

Трябва да съм бил луд да я въвлека в това, помисли си той. Аз съм един гаден егоист.

Хвърли цигарата си през отворения прозорец, без да си дава сметка, че се показва на Йо-Йо, който се бе преместил на позиция точно срещу вилата и го гледаше от храстите, докато въртеше своето йо-йо.

Джафи се обърна, приближи се до Нан и я прегърна. Притисна я до себе си и започна да я гали по главата. След малко тя престана да плаче и се притисна силно към него. Каза му, че вуйчо й я е бил.

— Това бе негов дълг — каза тя. — Сега той ще чувства, че има право да лъже полицията. Така е по-добре.

Джафи се чувстваше зле. Даде си сметка, че досега се бе отнасял с нея просто като с красива кукла. Беше я използвал, когато му се приискаше и я бе захвърлял, когато го отегчаваше. Чак сега осъзна, че тя е човешко същество с чувства, и страшно се засрами от себе си.

И в този момент реши, че ще се ожени за нея колкото е възможно по-скоро и ще я вземе със себе си в Хонконг. Беше му приятно да си представя как тя ще бъде с него, колко ще бъде щастлива, когато той ще й купува разни неща, как ще се изненада, когато й покаже Америка за първи път.

Той се излегна до нея, притисна я до себе си и заговори. Каза й какво ще правят, когато се оженят и този път беше искрен и вярваше във всичко, което й говореше. Докато той даваше воля на мечтите си, Нан се бе отпуснала в ръцете му, забравила за болките по тялото си, галеше го по гърба и бе толкова щастлива, колкото никога до този момент.

Чак в седем часа Йо-Йо я видя да излиза от къщата и да се запътва към спирката.

Той стана и бавно се затътри след нея. Бе прекарал доста добър следобед. Излежава се на сянка и му плащаха за това. Такава работа много допадаше на Йо-Йо.

Но го глождеше любопитство. Докато чакаше пред вилата, той си бе задал въпроса защо Блеки Ли ще иска да бъде следено едно от момичетата от клуба. Кой бе този американец, когото бе видял на прозореца?

Докато пътуваше в автобуса за Сайгон, той си каза, че тези въпроси се нуждаят от отговор.

На Централния пазар Нан слезе от автобуса и се качи на една рикша до клуба. Това учуди Йо-Йо, който я последва в друга рикша. Видя я как се качва по стълбите към клуба, после вдигна рамене, прекоси улицата и си купи от един уличен търговец купичка китайска супа, която лакомо изсърба.

Блеки Ли говореше с ръководителя на оркестъра, когато Нан влезе в празната зала за танци. Той веднага я забеляза, изостави ръководителя на оркестъра и отиде при нея.

— Казах ти да не идваш тук — каза й той. — Иди си.

— Трябва да поговорим — каза Нан и той се удиви на твърдостта в гласа й. — Става въпрос за господин Джафи.

Блеки веднага се заинтригува.

— Ела в офиса ми.

Той затвори вратата на офиса си и седна зад бюрото.

— Е, кажи какво има?

Нан седна предпазливо. Тя продължаваше да се чувства много щастлива, защото вече бе сигурна, че Джафи я обича, че те ще се оженят и ще заминат заедно за Хонконг. Досега нещата, които Джафи й бе казвал й звучаха неубедително, но този път по очите му личеше, че е искрен, а тя знаеше, че очите не лъжат. Беше щастлива и благодарна, че вуйчо й я беше бил. Белезите по тялото й бяха събудили у Стийв тази нова любов. Чувстваше се уверена и Блеки Ли усети това.

Тя каза, че Джафи иска да говори с него. Дали Блеки е съгласен да се срещнат в храма на пътя за Биен Хоа?

Блеки се поколеба за миг.

— Къде се крие? — попита я той.

— Той ми каза да предам само това — каза твърдо Нан. — Нямам какво друго да ти кажа.