Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Това си зависи от теб. Ти ще се договориш с него.

Блеки поклати глава.

— Не, господин Джафи. За дванайсет хиляди бих рискувал бизнеса си, но не и за по-малко. Брат ми би поискал пет хиляди. Без него, аз не бих могъл да те измъкна от страната.

— Но с него ще можете, нали?

Блеки се дръпна.

— Това е нещо, за което трябва да помисля и да го обсъдя с брат ми.

Джафи се направи, че мисли няколко минути, след това каза:

— Ще платя на брат ти четири хиляди: общо шестнайсет хиляди долара и това е всичко.

— Седемнайсет хиляди — каза Блеки, сигурен, че ще ги получи и си помисли колко ли ще поиска Чарли, брат му.

Джафи умишлено се пазареше, защото подготвяше следващата си стъпка.

— Ами, добре — каза той и вдигна ръце в знак, че се предава. — Седемнайсет хиляди, но Нан ще дойде с мен безплатно.

Това изненада Блеки.

— Искаш момичето?

— Да. Договорихме ли се?

Блеки се поколеба.

— Тя би могла да усложни нещата, господин Джафи.

— Договорихме ли се?

Блеки вдигна рамене.

— Договорихме се, но нищо не мога да обещая. За седемнайсет хиляди американски долара ще направя всичко, което мога, но нищо не гарантирам.

— Няма да получиш парите, преди да стигна в Хонконг — подчерта Джафи. — Те не са у мен. Така че, ако не ме измъкнеш, няма да получиш парите.

Блеки бе очаквал това.

— Ще имам някои предварителни разходи. Ще имам нужда от парите сега. Честно казано, нямам намерение да авансирам с мои пари едно толкова рисковано начинание. Ако не можеш да ми дадеш веднага хиляда американски долара, за да платя разходите и билета за самолета на брат ми, тогава с голямо съжаление ще трябва да се откажа от готовността си да ти помогна.

— Но ако дам парите и вие не можете да ме измъкнете, тогава аз ще ги загубя.

— Би било жалко — каза Блеки. — Но нека сме реалисти. Ако не ви измъкна, вие няма да имате нужда от тези пари, вие изобщо няма да имате нужда от никакви пари. Мислили ли сте за това?

Джафи се раздвижи неспокойно. Беше си мислил за това.

— Нямам хиляда американски долара, но имам два диаманта. Купувал съм ги в Хонконг преди няколко години. Имах намерение да поръчам пръстен за едно момиче, което познавах някога. Те биха стрували поне хиляда долара.

Блеки изглеждаше изненадан.

— Бих предпочел парите в брой.

Джафи извади нагънатата хартийка и я подаде на Блеки.

— Нямам пари в брой. Но тези можеш да ги продадеш всеки момент.

Блеки включи арматурното табло и като се наведе напред внимателно разгледа диамантите. Не разбираше кой знае колко от скъпоценни камъни, но явно тези диаманти бяха добри: дали струваха хиляда долара или не струваха, това можеше да каже само Чарли.

Това бе един много напрегнат момент за Джафи. Нищо не можеше да прочете по дебелото, наперено лице на Блеки. Дали бе повярвал на историята с диамантите? Изглежда, че да. Дали щеше да ги приеме?

Блеки вдигна поглед.

— Добре, господин Джафи. Сега се връщам и веднага ще изпратя телеграма на брат ми. Нищо не бих могъл да направя, преди да говоря с него.

— Колко време ще е нужно?

— Предлагам да се срещнем тук по същото време в сряда. Дотогава ще зная дали ще мога да ти помогна или не.

— Ще бъда тук.

Джафи слезе от колата.

— Разчитам на теб — каза той и подаде ръката си през отворения прозорец.

— Ще направя всичко, което мога — каза той и стисна ръката му.

Проследи Джафи, който изчезна в мрака, след това пак се надвеси напред, за да разгледа по-внимателно диамантите, а свъсеното му лице доби замислен израз.

През изминалите двайсет и четири часа вървеше усилено издирване на изчезналия Джафи.

Докато Джафи пътуваше с велосипеда към срещата с Блеки, в главната квартира на Службата за сигурност завършваше съвещание. Полковник Он-дин-Кук и инспектор Нгок-Лин седяха от едната страна на масата, а от другата страна седеше лейтенант Хари Хамбли от Военната полиция на Съединените щати.

Заседанието бе продължило час, но тримата мъже не бяха се доближили до залавянето на Джафи повече, отколкото в началото на срещата преди час.

В дълга, усукана реч, полковникът бе обяснил стъпките, които бяха предприели, за да намерят изчезналия американец. Шестима заподозрени симпатизанти на партизаните бяха задържани и разпитани, но без резултат. Бяха отпечатани табели, с които се предлагаше значителна награда на всеки, който предаде американеца. Тези табели бяха заковани по дърветата на места, за които се знаеше, че бандитите влизат във Виетнам, На другия ден в пресата щеше да се появи съобщение за голяма сума, която се предлага на всеки, който може да даде някаква информация във връзка с отвличането.