Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Лейтенант Хамбли бе изслушал всичко с неприкрито раздразнение. Този младеж малко притесняваше полковника. Чувстваше се доста несигурен, че той отвръщаше на погледа му със същата упоритост, с която го гледаше полковникът.

Накрая полковникът замълча и Хамбли се възползва от възможността да направи изказване, което накара полковника да се чувства още по-неуверен.

— Ние не сме сигурни — каза Хамбли, — че Джафи е бил отвлечен. Имам чувството, че в цялата работа има нещо тайнствено и зловещо. Ще ви кажа защо. Знаем, че Джафи е казал на приятеля си Сам Уейд, че иска колата му на заем, за да отиде на летището с някакво момиче, но колата бе намерена на километри от летището и не е имало никакво момиче, а е бил прислужникът на Джафи, мъртъв. Джафи е имал револвер калибър 45. Той липсва, както и паспортът му. Преди да изчезне, той е изтеглил всичките си пари от банката. Защо го е направил? Исках да говоря с приятелката на Хаум, но веднага щом вашите хора са говорили с нея, тя е била убита от неизвестен шофьор, който я блъска с колата си и изчезва. Исках да говоря с Донг Хам, готвача, но той е изчезнал съвсем. Нали виждате какво имам предвид? Всичко това е много тайнствено и зловещо.

Полковникът бутна стола си назад. Каза, че ще обърне внимание на всички въпроси, повдигнати от лейтенанта. Ще бъде представен доклад. Американският посланик може да бъде напълно сигурен, че камък няма да остане необърнат, за да бъде намерен Джафи.

Тогава посланикът се изправи, давайки знак, че съвещанието е приключило. След минутно колебание, Хамбли се ръкува с него. Каза, че се надява да получи някаква информация на другия ден и си тръгна.

Полковник Кук погледна инспектор Нгок-Лин със студени, ядосани очи.

— А вие все така ли продължавате да нямате представа дали американецът е бил отвлечен или се крие? — попита той.

— Не, господине — призна инспекторът. — Продължавам да се опитвам да намеря момичето, което го е посещавало. Може би тя ще ни помогне.

— Този лейтенант ще ни създава неприятности — каза полковникът. — Внимавай как действаш с него. Сега върви да намериш жената.

Когато инспекторът си тръгна, полковникът повика Лам-Тан.

— Лейтенант Хамбли вероятно ще иска да посети къщата на Джафи, за да я огледа още веднъж. Той има някакви подозрения — каза полковникът. — Много е важно да не открие дупката в стената.

Лам-Тан си позволи да се усмихне.

— Преди три часа, сър — каза той, — стената бе поправена. Работата свърши брат ми, който е много опитен и може да му се има доверие.

Полковникът изсумтя.

— Нгок-Лин още не е намерил жената — каза той. — Имаш ли някаква представа как да я намерим?

— Ако някой би могъл да знае коя е тя, това е собственикът на клуб „Парадайз“. Той знае всички жени, които ходят с американци — каза Лам-Тан. — Можем да го арестуваме и да го разпитаме.

— Инспекторът вече го е разпитвал.

Очите на Лам-Тан светнаха злобно.

— Ако го докараме тук, ще го накараме да проговори.

Полковникът се поколеба, след това поклати неохотно глава.

— Този човек е добре известен сред американците. Ще бъде опасно да го арестуваме, поне на този етап. Трябва да сме много предпазливи. Ако се наложи, ще го направим, но първо трябва да видим дали Нгок-Лин не може да я намери. — Той попипа носа си. — Сигурен ли си, че американецът не може да се измъкне от страната?

— Всички изходни пунктове са под наблюдение — каза Лам-Тан.

Полковникът потри плешивата си глава.

— Той е въоръжен.

— И нашите хора са въоръжени. Като го видят, веднага ще стрелят.

— Но ако намерят диамантите у него?

Лам-Тан се усмихна.

— Аз ще ги получа обратно — каза той.

На следващата сутрин в девет часа, Нан се качи на автобуса за Тудомо. Носеше кошница с няколко американски списания, три романа с меки корици и сутрешните вестници. Те бяха внимателно скрити под хранителни продукти и зеленчуци.

Бе прекарала тревожна нощ. Тя бе така увлечена от плановете на Стийв, че вечерта, чак когато си легна и се отпусна в леглото си, започна да мисли сериозно за бъдещето и започна да си дава сметка за трудностите. Това, което я притесняваше най-много, бе какво ще стане с майка й, вуйчо й и тримата й братя, ако замине за Хонконг със Стийв. Те изцяло разчитаха на нея за доходите на семейството. Щеше да се наложи да говори със Стийв по този въпрос. Ако той нямаше някакво практическо разрешение на въпроса, тя просто не виждаше как би могла да ги остави.