Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Хамбли изглеждаше стреснат. Усети, че кръвта се надига към главата му.

— Искате да кажете изнудване?

— Точно така. Аз бих казал, че той е бил подложен на натиск, затова е имал нужда от голяма сума. При такава ситуация, човек обикновено мисли за изнудване.

Хамбли усети, че е започнал да се извинява.

— Нямах причини да мисля, че Джафи е човек, когото биха могли да изнудват — каза той бавно. — Вие имате ли сериозно основание да предполагате това?

Инспекторът сякаш се поколеба.

— Да, за съжаление, господин Джафи е бил без съмнение перверзен дегенерат.

Хамбли го зяпна.

— Какво ви кара да мислите така?

— Има едно много просто обяснение защо той е искал да вземе колата на господин Уейд и ви уверявам, че това няма нищо общо с дипломатическия номер. От известно време моите хора са забелязали, че Джафи се опитва да качва момичета в колата си. В продължение на няколко седмици той не е имал успех. Струва ми се приемлива теорията, че обезкуражен от неуспеха си, той може лесно да го е отдал на малките размери на колата си, а не на благопристойността на момичетата, които е закачал. Мисля, че господин Джафи е взел на заем голямата, впечатляваща кола на господин Уейд, с надеждата, че ще промени късмета си. В крайна сметка той е споменал пред господин Уейд, че възнамерява да използва колата за неморални цели.

Хамбли изгаси цигарата си.

— Ако е задявал жените по улиците, тогава защо вашите хора не са го прибрали?

Инспекторът повдигна рамене.

— Ние, естествено, се опитваме да избегнем арестуване на американци, когато това е възможно. Момичетата не му обръщаха никакво внимание. Той не им правеше нищо и срещу него нямаше постъпили оплаквания, така че нашите хора, съвсем разумно, не предприеха никакви мерки, въпреки че ми беше изпратен доклад.

— Но това не обяснява как Хаум е замесен в тази работа, или защо са изнудвали Джафи, или пък защо е взел пистолет и е събрал багажа си. Да не би да искате да кажете, че той е направил беля с някое момиче и се е опитвал да избяга?

— Нищо подобно, лейтенанте. Нещата са малко по-сложни. Може би ще се изненадате, ако ви кажа, че Хаум е бил хомосексуалист.

Хамбли замръзна. За бога! — помисли си той. Какво ли щеше да последва?

— Мисля, че преди известно време е било взето решение да се отвлече Джафи, за да се иска откуп. Смятам, че Хаум и Донг Хам са били внедрени в къщата на господин Джафи с единствената цел да извършат отвличането, когато му дойде времето. Обаче, аз смятам, Хаум е решил да изкара самостоятелно малко пари. Той е поискал пари от Джафи.

Хамбли направи гримаса.

— Искате да кажете, че Джафи и прислужникът…?

— В това няма никакво съмнение — каза тихо инспекторът. — Този човек е бил дегенерат. Спомняте си думите на господин Уейд, че като видял господин Джафи в бара на хотела, той имал неспокоен и нервен вид. По-късно е осребрил двата чека. Докато е правил това, вероятно са се обадили на Хаум по телефона. Казали са му да доведе господин Джафи до полицейския пост на пътя за Биен Хоа. Идеята е била с един куршум да ударят два заека. Да атакуват полицейския пост съвсем близо до Сайгон и докато бандитите са там, да отвлекат господин Джафи.

— Откъде знаете всичко това? — попита настойчиво Хамбли. — Как би могъл Хаум да накара Джафи да иде до полицейския пост?

— Аз не ги зная тези неща, както вие казвате, лейтенанте — каза меко инспекторът. — Просто се опитвам да формулирам едно разумно за мен обяснение, въз основа на многогодишния ми опит с тези бандити. Предполагам, че Хаум е знаел, че Джафи има пистолет. Мисля, че той е взел пистолета и го е принудил да кара към полицейския пост. Там е била извършена атаката и в бъркотията Джафи се е опитал да избяга. Смятам, че сигурно той е убил Хаум. По лицето и по врата на Хаум има отпечатъци от пръсти. Господин Джафи бе много силен. За него би било достатъчно само да разтърси здраво момчето, за да му счупи врата. Смятам, че тогава господин Джафи е бил убит. Моят опит ми подсказва, че с убийството на Хаум, господин Джафи е подписал смъртната си присъда. Нашите врагове действат така: живот за живот. Освен това не трябва да забравяте, че господин Джафи е имал у себе си осем хиляди пиастри…

— Какво ви кара да мислите така? — сряза го Хамбли. — Ако вашата теория е вярна, той е изтеглил парите, за да ги даде на момчето. Несъмнено момчето би ги взело, преди да накара Джафи да тръгне към полицейския пост, нали?

Инспекторът наведе глава. Каза си, че трябва много да внимава. Този младеж съвсем не беше чак такъв глупак, за какъвто го вземаше инспекторът.