Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— От друга страна — продължи инспекторът, без да обръща внимание на въпроса, — ние имаме дългогодишен опит с бандитите. Знаем, че единствената им цел е да създават политически проблеми. Нищо не би ги зарадвало повече от това, да се влошат отношенията между вашата страна и моята или да се предизвика неприятен инцидент, който ще има отзвук в световната преса.

Хамбли усети, че в стаята е много горещо и той е започнал да се поти. Извади носна кърпа и изтри лицето си.

— На заседанието снощи вие повдигнахте няколко въпроса, за които казахте, че са тайнствени и зловещи. Бяхте прав да ги наречете тайнствени, но сгрешихте, като ги нарекохте зловещи.

— Не считате ли, че е зловещо убийството на момичето, когато е напускало полицията и това, че готвачът е изчезнал?

— Готвачът не е изчезнал — каза инспекторът тържествено. — Преди няколко часа е намерен удавен в реката.

Хамбли подскочи.

— И той е мъртъв?

— О, да, мъртъв е.

— Предполагам ще ми кажете, че се е самоубил? — каза Хамбли саркастично. — Ами при това положение всичко става още по-зловещо. Прислужникът, момичето и готвачът — всички са мъртви. Всеки от тях би могъл да ме насочи към някаква следа. Тази работа е дяволски зловеща.

Инспекторът се усмихна търпеливо.

— Ако бях на ваше място, лейтенант, и аз щях да си помисля същото, но с информацията, която имам, нещата съвсем не изглеждат толкова зловещи. На мен те ми изглеждат като най-естествената поредица от събития, която човек може да си представи.

Хамбли си пое дълбоко дъх. Усещаше, че го обзема ярост, но успя с мъка да се овладее.

— Вижте, нека да оставим празните приказки и да се заемем с фактите? Щом знаете толкова много, дайте да видим какво е то!

— Ключът към цялата история е в това, че Хаум, момичето и Донг Хам са били агенти на партизаните. В момента, когато човек разбере това, няма да има нищо мистериозно и нищо зловещо в цялата история.

Хамбли изведнъж се почувства несигурен в себе си. За да си остави време да помисли, той извади пакет цигари и запали една.

— Защо не го казахте още на съвещанието? — попита той.

— Скъпи ми лейтенанте, ако го знаех, естествено щях да го кажа, но аз го научих едва тази сутрин.

— Как сте го научили?

— В Сайгон има много агенти на партизаните. От време на време някои от тях осъзнават, че животът тук е много по-добър от живота в Ханой. И променят убежденията си. Именно чрез такива хора ние получаваме доста информация. Специално този информатор, с когото говорих, не искал да издаде Хаум, момичето и Донг Хам, докато бяха живи, но в момента, в който разбрал, че са мъртви, той дойде при мен и ми каза, че са били агенти на партизаните.

Хамбли вътрешно изпъшка. Беше сигурен, че се омотава в лъжи, но въпреки това, сега трябваше да стъпва много предпазливо. Тази фантасмагорична история можеше да се окаже истина.

— Но какво общо може да има това с изчезването на Джафи? — попита той. — Нали няма да ми кажете, че и Джафи е бил агент? Защото, честно да си призная, не бих ви повярвал.

Инспекторът поклати глава.

— О не, лейтенанте, няма такива детинщини. Кажете ми какво знаете за господин Джафи? Той е ваш сънародник. Живее в Сайгон от три години. Какъв човек е той, според вас, или по-точно, какъв човек е бил той, според вас?

Хамбли никога не бе разговарял с Джафи. Беше го мяркал през тези два месеца, я в някой бар, я в нощен клуб, но никога не бе проявявал интерес да разпита за него. Ядосан и раздразнен, той си даде сметка, че не знае абсолютно нищо за Джафи.

Като го наблюдаваше, инспекторът бе доволен от начина, по който вървеше разговорът. Този напорист младеж бе постепенно изтикан в отбрана. Съвсем не беше така уверен в себе си, както в началото.

— Ами, зная, че е бил добър бизнесмен, — каза предпазливо Хамбли. — Доколкото ми е известно, не е имал неприятности. Той…

— Имах предвид личния му живот, лейтенанте — прекъсна го инспекторът. — За един човек може да се съди само по личния му живот.

Хамбли пак избърса лицето си.

— Нищо не зная за личния му живот — призна той намусено.

Сега инспекторът бе готов да измъкне един от асовете, които бързият му ум бе изработил по време на разговора.

— Вие споменахте, че господин Джафи е изтеглил всичките си пари от банката — каза той. — Това е станало съвсем набързо в неделя вечер, чрез два хотела, тъй като банката е била затворена. Според вас господин Джафи се е държал като човек, който бяга. Не бихте ли допуснали, обаче, че може да има и друго обяснение за неговите действия?