Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Но за една задача като тази — задачата да се измъкне един американец до Хонконг — Блеки не можеше да си представи никой по-подходящ от Чарли. Ако Чарли не можеше да измисли нещо, тогава американецът можеше да се смята мъртъв.

Той видя как Чарли излиза от летището, спира и се оглежда. Стори му се, че брат му е поотслабнал и дрехите му са малко по-протрити, отколкото, когато го бе видял за последен път преди няколко месеца.

Чарли забеляза американската кола и се приближи. Блеки излезе и го поздрави. Двамата мъже разговаряха няколко минути на жаркото слънце. Питаха се кой как е със здравето, Чарли попита за Ю-Лан, която му бе много симпатична. Никой от тях не спомена спешната телеграма на Блеки, в която молеше брат си да остави всичко и веднага да дойде.

Качиха се в колата и без да бързат се отправиха към клуба. По време на пътуването Блеки попита как върви бизнесът и Чарли махна с ръка и каза, че не е зле. Имал проблеми с момчетата, които карали рикшите му. Рано или късно рикшите щяха да изчезнат — уличното движение в Хонконг ставаше все по-задръстено и полека-лека избутваше рикшите от улиците. Момчетата го знаеха. Те искаха по-високо заплащане, за да могат да си натрупат запас от средства, с които да посрещнат предстоящата безработица. И четирите момичета, за които се грижеше Чарли също му създавали неприятности. Откакто излезе онази книга за проститутката в Хонконг, американските власти забраняваха на моряците в униформа да влизат в хотелите, където работеха момичетата. Тази забрана се отрази зле на бизнеса, но сякаш за да влошат нещата още повече, момичетата искаха по-висок процент.

Блеки слушаше и от време на време промърморваше нещо съчувствено. Продължиха да обсъждат проблемите на Чарли, докато се качваха по стълбите на клуба, където ги чакаше Ю-Лан, за да поздрави сърдечно Чарли.

Обедът бе готов и тримата обядваха заедно осем безупречно подготвени блюда. Докато се хранеха, говориха малко, а след като приключиха, двамата братя се оттеглиха в кабинета на Блеки, а Ю-Лан отиде в стаята си, за да подремне. Чарли седна на най-удобния стол, а Блеки — зад бюрото си. Предложи на Чарли пура и той я прие.

Последва кратка пауза, докато я запали, след което каза:

— Може би има нещо, което бих могъл да направя за теб?

Блеки веднага му изложи нещата съвсем делово. С удивителна яснота той разказа на брат си историята на Джафи. Представи му цялата информация, която бе успял да събере, без да усложнява фактите със своите мисли и мнения.

Чарли се облегна в стола си, като всмукваше дълбоко от пурата си, а лицето му остана безизразно. Докато Блеки говореше, Чарли бързо си даде сметка, за опасността, която тази работа криеше. Досега нито той, нито Блеки се бяха залавяли за нещо наистина опасно. Е, прекарваха нелегално по малко опиум, разбира се, някои тъмни сделки с валута, прекарваха по някой друг беглец в Хонконг, но нищо, което можеше да ги изправи пред взвода за екзекуции, а това, в което се бе натопил Блеки, можеше лесно да завърши пред дулата на тайната полиция.

Чарли бе живял дълго в Сайгон. Той напусна страната едва, когато французите се оттеглиха и на власт дойде президентът Дием. Чувстваше, че е негов дълг да подготви път за бягство на по-малкия си брат, в случай на нужда, и се бе установил в Хонконг. Но той познаваше добре виетнамските методи и виетнамския манталитет. Знаеше, че ще бъдат взети най-строги мерки срещу един китаец, ако той е помогнал на някого да избяга от съд.

Блеки каза:

— Американецът има пари. Ще ни плати петнайсет хиляди долара, ако му помогнем да избяга. Това е съвсем приемлива сума. Мисля, че пет за теб и десет за мен ще е съвсем справедливо разпределение, нали? Ти как мислиш?

— Животът ми струва много повече от пет хиляди долара — каза Чарли тихо.

Блеки се смръщи. Беше разочарован. Бе мислил, че брат му ще подскочи от радост при подобно предложение.

— Какво искаш да кажеш?

— Прекалено е опасно — каза Чарли. — Много съжалявам, но не съм в състояние дори да помисля по този въпрос; всичко е прекалено опасно.

Блеки знаеше как да се оправя с брат си. Извади от джоба си двата диаманта, които Джафи му бе дал.

— Американецът е готов да ми се довери — каза той. — Даде ми тези два диаманта. Казва, че стрували хиляда долара. С тях ще покриваме текущи разходи. Когато стигне в Хонконг, той ще ни плати петнайсет хиляди долара. — Той остави диамантите на попивателната си.

Чарли бе експерт по всички видове скъпоценни камъни. Някога бе работил при един бижутер в Сайгон, но за негово нещастие го бяха заловили да краде злато и това бе поставило край на кариерата му в бижутерския бизнес.