Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Знаеше, че хората му ще трябва да отсеят стотици такива истории, за да стигнат до някой дребен факт, доказващ, че Джафи се крие и не е в ръцете на виетнамските партизани. Инспекторът се надяваше по този начин да попадне на следите на момичето, с което е бил свързан Джафи. Даде нареждания да не връщат никого. Всеки, който дойдеше с някаква информация, трябваше да бъде изслушан.

Един човек, който би могъл да му каже къде се крие Джафи, не знаеше нищо за наградата, защото Йо-Йо така и не бе се научил да чете и съответно не бе прегледал вестника.

Докато инспекторът отсяваше отговорите на въпросите си, Йо-Йо клечеше пред клуб „Парадайз“, а мръсното му, злобно лице се бе свило в намръщена и объркана гримаса.

Той видя как Чарли пристигна. Беше го виждал и преди и знаеше, че той живее в Хонконг. Досети се, че са го повикали. Тогава разбра, че става нещо много важно. Но какво е това нещо? Почуди се дали да не иде в къщата на момичето за танци и да поговори с нея. Може би щете да я накара да му каже защо ходи при американеца, но прецени, че ако не успее да я застави да проговори, тогава той самият щеше да има сериозни неприятности с Блеки Ли. Рискът бе прекалено голям.

Така че той седна на сянка, започна да върти в ръцете си своето йо-йо и зачака. На десетина метра от него един уличен търговец четеше вестника и се чудеше каква история да измисли така, че да му повярват и да му дадат наградата. Той познаваше Джафи. Беше го виждал да влиза и да излиза от клуба, но не можеше да си спомни дали го видя в неделя вечерта. Смътно си спомняше, че Джафи бе седял в колата си пред клуба, но не беше сигурен дали беше събота или неделя.

Реши да каже в полицията, че е било неделя. Щяха да се впечатлят повече, ако им кажеше, че е неделя, защото според вестника, това е бил денят, когато Джафи е изчезнал. Веднага като мине времето на обедните почивки, той ще иде право в полицията и ще им каже, че е видял Джафи да седи в колата си. Дори да не му дадат цялата награда, сигурно щяха да му дадат нещичко.

В американското посолство лейтенант Хамбли седеше на бюрото си и правеше дупки в попивателната хартия, а лицето му беше тревожно и замислено.

Очакваше Сам Уейд. Беше му телефонирал веднага, щом се върна в офиса си. Уейд бе казал, че идва след няколко минути.

Когато влезе в стаята, Хамбли му махна да седне на един стол.

— Оплел съм се в тази афера с Джафи — каза той. — Ти нали си го познавал добре?

— Да, но не кой знае колко добре. Играехме заедно голф. Беше много добър играч. Не съм виждал човек с по-далечен удар от неговия.

— Що за човек беше той?

— Приятен тип. Много симпатичен.

Хамбли проби още няколко дупки в попивателната.

— И не е бил педи, така ли?

Очите на Уейд се разшириха.

— Да не ме будалкаш? — каза той и в гласа му прозвучаха остри нотки. — Джафи да е педи? Що за идея?

— Има слух, че е бил — каза тихо Хамбли. — Казват, че имал връзка с прислужника си.

Уейд го погледна отвратено.

— Този, дето е пуснал слуха, заслужава ритник в задника. Какво може да спечели от една такава лъжа?

Хамбли погледна с интерес възмутеното лице на Уейд.

— Толкова ли си сигурен? — попита той.

— Абсолютно съм сигурен — каза Уейд, зачервен. — И каква е цялата тази работа?

Хамбли му разказа теорията на инспектора.

— Ама това си е чиста лъжа — каза Уейд. — Зная със стопроцентова сигурност, че Джафи си имаше постоянна приятелка. Никога не е тичал по жени. Тази история, дето ми бил взел колата, за да примамва мацки, е вятър и мъгла.

— Коя му е била приятелката в такъв случай? — попита Хамбли.

— Не зная. Но какво значение има това? Зная, че тя идваше у тях два-три пъти седмично. Знаеш, че тези работи се разчуват. Моят прислужник непрекъснато ме осведомява кой с кого спи. Когато човек играе голф с някого, той го опознава добре. Джафи бе човек спортист. Беше си съвсем в ред. Уверявам те.

— Бих искал да поговоря с тази негова приятелка — каза Хамбли. — Как да я намеря?

Уейд замислено разтри челюстта си.

— Най-сигурно би могла да ти каже онази китайка, с която спах в събота вечер: тя е мръсница и крадла, но би могла да помогне. — Той даде адреса й на Хамбли.

Хамбли си взе фуражката и я нахлупи на главата си.

— Ами, благодаря ти. Веднага ще ида да се срещна с тази китайка. — Той погледна часовника си. Минаваше дванайсет и половина. — Много ми помогна.

След петнайсет минути вече стоеше пред входната врата на Ан Фай Уа. Позвъни и зачака. Минаха две минути и пак позвъни. Тъкмо реши, че е излязла, когато вратата се отвори, на прага застана момичето и впери поглед в него. Бадемовите й очи внимателно се плъзнаха по униформата му, преди да се вдигнат към лицето му.