Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Той бавно затвори вратата и се облегна на нея.

— Ами, може да остана малко.

Тя се обърна и тръгна към една врата, а Хамбли, без да откъсва поглед от тежките й, полюшкващи се бедра, тръгна след нея.

Уличният търговец, чието име беше Ченг-Сю, трябваше доста да почака, преди да застане най-накрая пред инспектор Нгок-Лин, но чакането не му дотежа особено. Движението в оживеното помещение го очароваше и с известно напрежение той се чудеше дали някой от дългата опашка чакащи да дадат информация, щеше да го изпревари и да вземе наградата, преди да е дошъл неговият ред.

Когато Ченг-Сю застана пред инспектора, той каза твърдо, че е дошъл за наградата.

— И защо смятате, че трябва да ви я дадем? — попита инспекторът, гледайки възрастния човек с присвити очи и горчивина, изписана на умореното му лице.

— Видях американеца в неделя вечер — каза Ченг-Сю. Седеше в колата си пред клуб „Парадайз“. Беше някъде след десет часа.

Инспекторът наостри уши. Това бе първата информация, която получаваше за последните стъпки на Джафи, откакто бе седнал на тази маса.

— Какво правеше той?

Ченг-Сю премигна.

— Седеше в колата си.

— Каква кола?

— Малка червена кола.

— Колко време седя в колата си?

Ченг-Сю пак премигна.

— Не много.

— Колко? Пет минути? Десет? Половин час?

— Може би половин час.

— Какво стана после?

— После дойде момичето и той слезе от колата — каза Ченг-Сю, като се напрегна до край. — Той й даде някакви пари и тя влезе в клуба. После излезе, качи се в колата и заминаха.

Инспекторът премести погледа си. Не искаше търговецът да види колко е възбуден.

— Какво момиче? — попита той с безразличие.

Ченг-Сю повдигна слабите си рамене.

— Не зная… момиче.

— И не знаеш коя е тя?

— Не.

— Виждал ли си я и преди да влиза в клуба?

Ченг-Ли пак повдигна рамене.

— Много момичета влизат и излизат от клуба. На моята възраст вече не ги заглеждам.

Инспекторът бе готов да го удуши. Той каза с внимателно контролиран глас:

— Значи американецът й даде пари и тя влезе в клуба? Колко се забави?

— Малко.

— Десет минути? Половин час?

— Може би пет минути.

Значи е била от платените танцьорки, помисли си инспекторът. Блеки Ли е излъгал, когато каза, че не знае, че Джафи е имал постоянна приятелка.

— Сигурен ли си, че не си я виждал и преди?

— Те толкова си приличат. Може и да съм я виждал.

— И това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?

Ченг-Сю го погледна възмутено.

— Какво още искаш? — попита той. — Дошъл съм за наградата.

Инспекторът даде знак на един униформен полицай, който сръга Ченг-Сю в ребрата с бялата си палка.

— Хайде, чупка — каза той.

Очите на Ченг-Сю щяха да изскочат.

— Ами наградата? — изломоти той. — Нищо ли няма да ми дадете?

Полицаят го цапардоса с палката по пищяла с такава сила, че старецът подскочи и изрева от болка. Чакащите на опашката доволно се закикотиха, като видяха как старецът подскача и трие пищяла си. Третият път палката попадна на мършавите му хълбоци и като хвана задника си с две ръце, той се втурна през помещението и изскочи от вратата.

Инспекторът бутна стола си назад и се изправи. Даде знак на един от хората си да поеме работата. Трябваше веднага да се срещне с полковника. Може би полковникът щеше да реши, че е време да арестува Блеки Ли и да го разпита по-специално. Лицето на инспектора се стегна, като си помисли, как само Блеки Ли го беше излъгал. С нетърпение чакаше да се срещне с Блеки Ли в покритата с плочи зала за специални разпити. Заслужаваше си да види страха, който щеше да се изпише на мазното му лице.

Обектът на тези мисли тъкмо бе подремнал и се бе отправил към офиса си, за да види какво става с брат му. Намери Чарли да пуши още една пура с вдигнати на бюрото крака.

Спогледаха се.

— Има ли нещо? — попита с надежда и седна на стола си.

— Мисля, че да — каза Чарли. — Но ще ни трябват още пари. Парите, които ще получим за диамантите, няма да стигнат. Има само един начин да го измъкнем — с полета с опиума.

Блеки безпомощно вдигна ръце. Защо не се беше сетил по-рано? — питаше се той. Беше толкова просто. Това бе разликата между него и Чарли. Чарли имаше повече мозък в главата си, в това нямаше никакво съмнение. Тъй като имаше повече мозък, се беше насочил към двата милиона щатски долара.

— Кой лети по линията в момента? — попита той. От две години вече не участваше в аферата с опиума и бе изгубил връзка. Знаеше, обаче, че Чарли продължава да прекарва опиум от Лаос до Банкок.