Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Той не забеляза полицая с мотоциклета на двеста метра зад него, защото полицаят караше с изгасени фарове.

Блеки трябваше да спре на полицейския пост на пътя Тудомо-Биен Хоа, който сега бе ремонтиран и работеше. Дежурният полицай провери документите му, след това му махна да върви. Проследи с поглед колата на Блеки, която зави надясно и се насочи към Тудомо. Миля напред имаше полицай, който го изчакваше на велосипеда си. Полицаят влезе в поста и позвъни на полицейския пост в Тудомо, предупреждавайки ги, че Блеки пътува към тях.

Точно в единайсет часа Блеки мина по обраслия с трева път към храма.

Полицаят, който търпеливо чакаше на триста метра по пътя, видя, че фаровете на Блеки изведнъж изчезват в далечината. В тази част на пътя местността бе гола и равна. Полуразрушената кула на храма, чиито остри, тъмни очертания изпъкваха на фона на небето, бе единственото нещо, което полицаят успя да забележи, но след малко острият му поглед различи габаритите на колата на Блеки, която подскачаше по изровения, осеян с дупки път. Разбра, че Блеки се е отклонил от шосето и се е отправил по страничния път към храма.

Той се метна на велосипеда си и започна бързо да върти педалите.

Блеки вкара голямата си кола през портата на храма и я спря вътре. Видя Джафи да излиза от сенките и да се приближава към колата. Зачака в колата.

Джафи отвори вратата и седна на предната седалка до Блеки.

— Е? — гласът му беше остър. — Какво става?

След малко, помисли си Блеки, ще зная дали е намерил всички диаманти или не. Усети, че дланите му са влажни от вълнение и извади носна кърпа да се избърше, преди да каже:

— Брат ми пристигна. Така, както се бях надявал, той ще бъде в състояние да ти помогне. Нан каза ли ти, че ще имаме нужда от повече пари?

Джафи ядосано махна с ръка.

— Няма да ги получите! Вече ви дадох хиляда долара! Откъде смятате, че ще мога да взема толкова пари?

Блеки трепна.

— Трябват ни още две хиляди долара — каза той. — В момента, в който ги получим, ще можем да те измъкнем.

Джафи го погледна много внимателно.

— Как?

— Брат ми познава един пилот в Лаос. Той ще дойде да те вземе с хеликоптер и ще те откара в Крати. От Крати ще бъде съвсем лесно да отлетиш за Хонконг. Можем да уредим нещата така, че да отлетиш още вдругиден.

Джафи се отпусна. Дълбоко си пое дъх. Най-накрая се предприемаха някакви стъпки! Два дни и две нощи той бе сврян в една гореща, душна стаичка и бе толкова отегчен, че имаше чувството, че ще полудее. Бе решен да се измъкне на всяка цена.

— Можем ли да имаме доверие на пилота? — попита той и Блеки усети нетърпението в гласа му.

— Брат ми го познава добре. Можем да му имаме доверие, но той ще иска пари в аванс. Иска три хиляди долара.

— Плати му ти — каза Джафи. — Като стигна в Хонконг, ще си оправяме сметките.

— Много съжалявам, но не мога да направя такова нещо — каза Блеки категорично. — Ако не можеш да ми дадеш още две хиляди долара, просто оттеглям помощта си.

Джафи страшно съжаляваше, че не знае стойността на по-малките диаманти. Беше напълно възможно да пилее цяло състояние, като се разделя с тези камъни, но нямаше друг избор. Категоричните нотки в гласа на Блеки му дадоха да разбере, че Блеки има последната дума.

— Имам още един диамант — каза той. — Той струва хиляда долара. Останалото ще ти платя по-късно.

Блеки поклати глава.

— Много съжалявам, но не ми се иска да вземам диаманти. Имах доста проблеми, докато продам предишните два, които ми даде.

— И колко пари взе за тях?

— По-малко от хиляда долара — излъга Блеки. — Ако този камък, дето ми го даваш, е като другите два, парите от него изобщо няма да стигнат.

Джафи бе донесъл със себе си два диаманта, завити в отделни хартийки. Извади едната хартийка и я подаде на Блеки.

Блеки се наведе напред и разви хартийката на светлината на таблото. Внимателно разгледа камъка. Стори му се съвсем сходен с тези, които вече беше продал. Бе започнал да диша учестено. Чарли се бе оказал прав. Американецът е намерил всички диаманти.

— За този ще мога да взема не повече от петстотин долара — каза Блеки. — Въобще няма да стигнат.

Една огромна ръка се пресегна и го сграбчи за рамото. Пръсти като стоманени щипци се вкопчиха в мазната му плът. Някаква сила го обърна и той се видя лице в лице с Джафи, а сърцето му се сви от страх. Изразът на лицето на американеца го стресна.

— Това е всичко, което имам — каза Джафи бавно и отчетливо. — Нямаш никакъв избор, приятелче. Ако ме хванат, ще им кажа всичко за теб. Те ще открият, че следите на продадените диаманти водят към теб. Знаеш какво ще ти направят, няма нужда да ти казвам. Ще уредиш нещата така, че да мога да изчезна, — в противен случай ще те повлека със себе си.