Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Толкова бе погълнат от това, което Ченг-Сю разказваше за дванайсети път, че не забеляза как Блеки Ли излезе от клуба. Вече бе седем и двайсет. Преди да тръгне за Тудомо, Блеки Ли искаше да се отбие при един богат бижутер, за когото бе сигурен, че ще купи двата диаманта. Цялата работа сигурно щеше да отнеме доста време. Бижутерът щеше да се опита да убеди Блеки Ли, че камъните са съвсем евтини. Сигурно преди да успее да измъкне три хиляди долара, щеше да пропилее няколко часа във вежливо, но неотстъпчиво пазарене. Блеки искаше да е сигурен, че има достатъчно време до срещата с Джафи в единайсет часа.

Когато Йо-Йо успя накрая да накара Ченг-Сю да му прочете статията за отвличането на Джафи, той беше почти сигурен, че Джафи е американецът, когото бе видял на прозореца. Първата му реакция бе да се втурне към службата за сигурност и да си поиска наградата, но като си спомни как се бяха отнесли с Ченг-Сю, реши първо да говори с Блеки. Беше напълно възможно Блеки да му предложи повече от двайсет хиляди пиастри, но когато влезе в клуба установи, че Блеки не е там.

Ю-Лан, която ненавиждаше Йо-Йо, му каза да изчезва. Каза, че съпругът й няма да се върне преди полунощ. Ако той реши, че му трябва Йо-Йо, той ще изпрати да го доведат.

Междувременно и лейтенант Хамбли не бе напреднал особено. Той си тръгна от апартамента на Ан Фай Уа след четири часа. Усещаше се отпуснат и засрамен от себе си. Ядосваше се и защото момичето бе поискало твърде висока цена за своите качества, които според него самия се бяха оказали пълно разочарование. Започна една жалка препирня какъв подарък да й даде и накрая, когато тя започна да крещи с цяло гърло, наложи му се да се раздели със седмичната си заплата и бързо си тръгна от апартамента, преди да са дошли съседите да видят какво става.

Не бе успял да намери вуйчото на тайнственото момиче край храма на Ли-Ван-Дует. И тъй като не говореше виетнамски, не можа да попита кога ще се появи вуйчото. Останалите гадатели го гледаха и се кикотеха притеснено, когато той се опита да им обясни кого търси.

Върна се в офиса си разгорещен и ядосан. Реши да остави нещата настрани до следващата сутрин.

Без да знаят, Джафи и Нан бяха спечелили още един ден.

Блеки Ли се върна в клуба малко след десет. Беше успял да продаде диамантите за толкова, колкото очакваше. След двучасово пазарене получи за тях две хиляди и деветстотин долара. Заключи парите в сейфа си и слезе в салона за танци, за да поговори с Ю-Лан, преди да тръгне за Тудомо.

Прекосявайки залата към ъгловата маса, на която тя обикновено сядаше, той забеляза със задоволство, че дансингът бе претъпкан.

Като стигна до масата й, той се спря и повдигна вежди. Ю-Лан му каза, че Чарли си е легнал.

Той кимна.

— Изглежда тази нощ ще имам доста работа. Едва ли ще успея да се върна преди един.

Той не бе казал на Ю-Лан какво възнамеряват да правят с Чарли. Не смяташе, че трябва да доверява всичко на жена си, но Ю-Лан усещаше, че се готви нещо сериозно и това я тревожеше. Знаеше, че е безсмислено да задава въпроси или да предупреждава Блеки. Той винаги правеше това, което си науми.

Блеки излезе от клуба и се запъти към мястото, където бе паркирал колата си.

Двама виетнамци в европейски костюми седяха в една кола, близо до колата на Блеки. Пушеха и разговаряха. Когато Блеки излезе от клуба, единият смушка другия. Този, който седеше зад волана завъртя ключа в стартера в момента, в който Блеки запали своята кола.

Те последваха Блеки в оживеното движение през града, докато колата му излезе на шосето Биен Хоа-Тудомо. Бяха опитни полицаи и знаеха, че по това време шосето ще е пусто и Блеки бързо ще усети, че го следят. А ясните инструкции на инспектор Нгок-Лин бяха, че Блеки не бива да разбере, че е под наблюдение.

Шофьорът намали скоростта, остави Блеки да се отдалечи напред и след минута те изгубиха колата от погледа си. Тогава шофьорът бързо се отправи към най-близкия телефон и се обади в полицейския пост на шосето за Биен Хоа. Той описа на дежурния колата на Блеки и му продиктува номера й. Каза му да проследи колата за малко, а след това да съобщи на всички полицейски постове по пътя да имат готовност да следят колата с велосипеди, докато стигне до целта си.

Като излезе на шосето, Блеки започна често-често да поглежда в огледалото, дали не го следят. Нямаше причини да очаква, че ще го следят, но реши да не поема никакъв риск.