Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Той пое дълбоко дима от цигарата. Сега, къде беше оставил проклетия велосипед? Насочи се през твърдата трева точно в момента, когато Кун пак бе вдигнал пистолета.

Сега целта бе още по-трудна. Движещ се човек, беше предупреждавал инструкторът му, това е най-трудното нещо за уцелване с револвер. Ако трябва да стреляш, прицели се малко по-напред, но по-добре е да изчакаш целта ти да престане да се движи. Кун пак започна да се придвижва напред по тревата, тъй като Джафи увеличи разстоянието помежду им.

Джафи откри велосипеда си полускрит в тревата и го вдигна. Той се изправи и Кун, който видя велосипеда, реши, че пропуска шанса си, бързо се прицели и стреля.

Джафи тъкмо прехвърляше крак през седалката на велосипеда, когато Кун стреля в него. За Кун това бе изключително добър изстрел като се има предвид колко прибързано се бе прицелил.

Джафи усети, че нещо профуча пред лицето му, толкова близо, че опари кожата му. Последва пламък от пистолет, който сякаш се намираше само на няколко метра. Изстрелът прозвуча яростно и високо в тишината на нощта.

Джафи инстинктивно се дръпна назад, изгуби равновесие и се просна на тревата, а краката му останаха заплетени във велосипеда.

Кун усети, че го обхваща възторга на триумфа. Той бе стрелял и бе видял Джафи да пада. Джафи вече не се виждаше във високата трева, но той бе сигурен, че го е улучил. Дали го беше убил или не, щеше да се види по-късно, но поне бе сигурен, че го е улучил.

Първата реакция на Джафи бе да избута велосипеда настрани и да се изправи, но се въздържа. Този, който бе стрелял по него, се намираше на трийсетина метра и лежеше в тревата. Ако се размърдаше, щеше да го подкани да стреля пак и този път човекът с пистолета можеше да улучи. Много бавно и внимателно ръката му се плъзна към задния джоб, измъкна пистолета и освободи предпазителя. Усети, че сърцето му бие лудо и едва си поема дъх.

Кун остана на мястото си, насочил пистолет към мястото, където първоначално бе видял Джафи. В съзнанието му се бе загнездила една мисъл, която бе подкопала увереността му. Ами, ако за лош късмет, помисли си той и на лицето му изби студена пот, ако този едър мъж, в когото стреля, не е Джафи? Той бе стигнал до прибързаното заключение, че тъмните очертания на фона на небето не могат да са на никой друг, освен на американеца, но ако бе сбъркал? Ако беше някой друг американец?

Джафи бавно повдигна глава и огледа неравния терен. Не се виждаше нищо, освен висока трева и няколко храста. Заслуша се много внимателно, като през цялото време се чудеше кой ли е стрелял по него.

Кун бе решил да разследва какво е станало. Не можеше да е сигурен, че човекът, в когото бе стрелял, е жив. Може би просто беше леко ранен. Ако това бе Джафи, Кун знаеше, че той е въоръжен. Нямаше намерение да се изправи и да се превърне в мишена.

Изведнъж Джафи го видя. Бялата униформа изпъкваше в тъмната трева. Мъжът пълзеше към него като змия и едва ли беше на повече от петнайсет метра.

Кун също забеляза Джафи. Неговата риза също се очертаваше на фона на тревата. Кун престана да се движи и се загледа в неясните очертания на падналия мъж. Бе насочил пистолета си напред, по лицето му се стичаше пот и внимателно следеше всяко движение.

Джафи едва различаваше пистолета в ръката на Кун. Той по-скоро се досети, отколкото видя, че пистолетът е насочен към него.

Той не знае дали съм жив или не, помисли си Джафи, опитвайки се да овладее паниката, която го бе обзела. Вероятно ще стреля още веднъж, преди да се приближи съвсем. Ако направя и най-малкото движение, той ще стреля. Дори да не го направя, пак ще стреля.

Държеше пистолета си плътно до себе си.

Трябваше да го повдигне и да се прицели. Лежейки притиснат до земята, Кун бе станал почти невъзможна цел. Джафи си каза, че не може да си позволи да не го улучи. Започна да повдига пистолета сантиметър по сантиметър.

Кун лежеше на земята, вперил поглед в човека който лежеше на петнайсетина метра пред него. Не знаеше какво да прави. Искаше му се да стреля в неясното очертание, но едновременно с това съзнанието му предупреждаваше, че ако това не е Джафи, сигурно щяха да го съдят за убийство.

Продължи да лежи в тревата, като търсеше решение как да действа. Минутите бавно се нижеха. Джафи го наблюдаваше. Повдигна пистолета си и го насочи към върха на фуражката, която едва се очертаваше на тъмния фон, но все още бе прекалено рисковано да стреля.

След пет минути, които се сториха на Кун цяла вечност, той започна да се отпуска полека-лека. Човекът е мъртъв, каза си той. Едва ли някой тежко ранен можеше да остане неподвижен толкова дълго. Трябваше да провери дали е Джафи. Пришпорван от обзелата го паника, той се изправи на колене, след това стана и предпазливо тръгна към падналия мъж.