Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Джафи повдигна дулото на пистолета, като продължаваше да го притиска към себе си така, че да не се вижда и когато Кун се приближи на пет метра от него, той внимателно натисна спусъка.

Иглата удари капсулата, чу се силно щракване, но не последва изстрел. Тригодишната гилза подведе Джафи в най-тежкия момент.

Кун чу звука и отскочи встрани, а дъхът му свистеше през отворената уста. Видя една огромна фигура да се надига от земята и да се хвърля към него. Паникьосан, той стреля напосоки.

Куршумът одраска ръката на Джафи. Той усети пареща болка, но тя не спря плонжа му. Кун вече нямаше шанс да стреля директно към него. Ръцете на Джафи обгърнаха кльощавите му крака, а главата му се заби в слабините на Кун. Дребосъкът имаше чувството, че е повален от бик. Усети, че го подхвърлят във въздуха и натисна спусъка на пистолета. Куршумът изсвистя към нощното небе, а пламъкът на пистолета за миг ослепи Джафи.

Двамата мъже се стовариха в тревата. Пистолетът излетя от ръката на Кун. Той изкрещя от ужас, когато усети агонизираща болка да пробожда тялото му. Джафи го удари с юмрук по главата и дребният човек, в съвсем безнадеждна позиция, подскочи, а след това падна по гръб на земята.

Джафи се наведе над него. Дишаше тежко. Ръцете му се сключиха около гърлото на дребосъка, готови да сподавят втори писък. Кун избърбори нещо на виетнамски, което Джафи не разбра. След това от гърлото му се разнесе странно стържене, като шумолене на сухи листа. Този звук накара косата на Джафи да настръхне. Главата на Кун се отпусна встрани и Джафи разбра, че той е мъртъв.

Остана коленичил до дребното човече. Няколко минути бе твърде шокиран, за да се движи, но накрая направи усилие и се изправи.

Още един мъртвец! — помисли си той. — Тези дребосъци са крехки като кибритени клечки. Трябва да съм му счупил гръбнака. Е, поне беше при самоотбрана. Ако не бях го повалил, щеше да ме убие.

Какво да прави сега? — питаше се той. Ако намерят тялото на този тип тук, сигурно ще направят засада на храма. Блеки щеше да дойде на това място вдругиден. Трябва да го премести.

Със скована походка, с тревога, парализираща съзнанието му, той се отправи към велосипеда си. Известно време опипва, преди да намери пистолета. Пъхна го в задния си джоб. Пистолетът за нищо не ставаше. Беше истински късмет, че първия път бе стрелял. Вече не можеше да му се довери.

Той изправи велосипеда и го избута до мястото, където лежеше Кун. Без никакъв проблем, метна дребното човече през рамо, след това забута колелото по острата трева към шосето.

Точно преди да излезе на шосето, попадна на велосипеда на Кун. Не можеше да го остави там. И като балансираше мъртвеца на рамото си, той забута двете колела, по едно във всяка ръка. Като стигна пътя, се качи на своето колело, завъртя педалите и затегли другото, успоредно със себе си.

Сега трябва само да срещна някого, помисли си той. Само това ми липсва, за завършек на тази тежка нощ.

Но никого не срещна. И след пет-шест километра той захвърли тялото на Кун в една канавка и пусна велосипеда отгоре му.

Преди да си тръгне, взе пистолета на Кун и пълнителите.

Докато пътуваше обратно към Тудомо, той се надяваше, че полицията ще приеме смъртта на дребосъка като поредно изстъпление на партизаните.

Блеки Ли пристигна в клуба в един без двайсет през нощта. Паркира колата си, излезе навън и дълбоко вдъхна нажежения въздух.

По улицата нямаше никакво движение. Три рикши стояха до бордюра. Момчетата, които ги караха, спяха в тях. Неоновите светлини пред клуба бяха угасени. Те се изключваха всяка нощ точно в дванайсет. Като погледна тъмната сграда, Блеки се усмихна. В Хонконг тези светлини щяха да светят до ранни зори. В Хонконг го нямаше съсипващия полицейски час.

Той се запъти към клуба, след това се спря при вида на една тъмна сянка, която излезе от мрака и се насочи към него. Той позна твърдата мексиканска шапка на Йо-Йо и се смръщи ядосано.

Йо-Йо се приближи до него.

— Добър вечер, господин Блеки — каза той. — Исках да поговоря с вас.

— Друг път — сряза го Блеки. — Късно е. Ела при мен утре сутрин — и той тръгна към входа на клуба, тършувайки в джоба си за ключа.

Йо-Йо го последва.

— Въпросът не може да чака до утре сутрин, господин Блеки. Исках съвет от вас. Във връзка с този американец, Джафи.

Блеки с мъка се сдържа да не покаже колко се стресна при споменаването на името. Бързият му ум се напрегна до край. Ама, че глупак се бе оказал! Беше забравил, че изпрати Йо-Йо да проследи Нан. Този дребен плъх знаеше къде се крие Джафи! Сигурно е прочел във вестниците за наградата, която предлагат.