Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— И аз така си помислих. Добре, ще му платя.

— Мислиш ли, че той ще отиде в полицията, след като му платиш? Може би ще се полакоми за наградата?

— Не, няма да го направи — каза Блеки. — В полицията знаят твърде много за него. Не вярвам да му дадат нещо и той също го знае, както го зная и аз.

Чарли кимна.

— Тогава му плати.

Нан бе изкарала тежка нощ. Бе сънувала кошмар, който я бе ужасил.

Веднага щом изпрати трите си братчета на училище и преди още вуйчо й да е станал от леглото, тя взе една рикша и отиде до гробницата на Маршал Ли-Ван-Дует. На входа купи плодове и зеленчуци и ги остави на дългата маса, заедно с много други дарове.

Тя коленичи и се моли дълго, след което вече малко успокоена, купи две свещи, запали ги и ги постави на пълния вече свещник.

След това се наведе и взе снопче тънки пръчици, на всяка от които имаше номер. Започна нежно да друса пръчиците с две ръце, докато една от тях леко се изплъзна и падна на каменния под. Тя погледна номера и видя, че е 16. Отиде до една поставка с номерирани отвори и измъкна розово листче от номер 16.

Занесе листчето на един старец, който седеше на входа на гробницата. Той бе един от петимата гадатели, които работеха към храма. Старецът прочете това, което пишеше на розовото листче, после се вгледа в Нан за няколко секунди. Той бе най-добрият и най-старият гадател в храма и Нан му имаше пълно доверие.

Каза й много да внимава какво ще прави през следващите два дни. Тези дни, каза и той, ще бъдат най-критичните в живота и след тези два дни няма да има от какво да се бои повече, но за нея ще е най-добре да си иде вкъщи и да се моли, докато минат тези два дни.

Но вместо да се върне вкъщи, Нан взе автобуса за Тудомо, който тръгваше в девет часа. Изпитваше остра нужда да бъде със Стийв и да усеща как ръцете му я обгръщат. Чувстваше, че той ще й даде по-голямо спокойствие и повече надежда, отколкото молитвите.

Когато автобусът тръгна от Централния пазар и се отправи към Тудомо, лейтенант Хамбли тъкмо пристигна на работа. На бюрото си намери няколко папки и молба да предостави изчерпателен доклад за кражбите, които се извършват в магазините на посолството. Докладът и папките щяха да му отнемат поне два дни и, залавяйки се за работа, той се сети, че трябваше да иде край гробницата на Маршал Ли-Ван-Дует, за да говори с вуйчото на Нан Ли Куон.

Е не мога да свърша всичко, каза си той. Ще дам името й на Нгок-Лин и той може да се заеме с нея.

Чак в единайсет часа, когато секретарката влезе да му донесе чаша кафе, той намери време да се обади на инспектора.

— Вашата теория, че Джафи е бил дегенерат, се оказа пълна измишльотина — каза Хамбли, когато чу инспектора от другата страна на линията. — Говорих с негови приятели и няма абсолютно никакви доказателства, че е бил педи или пък е тичал по момичета. Имал е постоянна приятелка. Най-добре е да поговориш с нея. Тя ще ти каже, че той си е бил съвсем наред.

Инспекторът го слушаше с раздразнение и притвори очи.

— Ако можех да намеря това момиче, лейтенанте — каза той като с мъка сдържаше яда си, — непременно щях да говоря с нея, но аз не зная коя е и как да я намеря.

Хамбли се ухили.

— Изненадвате ме, инспекторе. Аз безпроблемно открих коя е тя. Получих името й от китайската проститутка, с която е бил Сам Уейд. Съвсем проста работа.

Инспекторът се наведе напред и здраво стисна телефона.

— Коя е тя?

— Момиче за танци от клуб „Парадайз“ — каза Хамбли. — Казва се Нан Ли Куон. Не зная къде живее, но зная, че вуйчо й е гадател край храма Маршал Ли-Ван-Дует. Той ще ви каже къде да я намерите.

Инспекторът си пое дълбоко дъх.

— Благодаря, лейтенанте. Ще направя така, както ме посъветвахте — каза той и затвори телефона.

Доста време остана неподвижен, загледан пред себе си, след това вдигна телефона и се обади на полковник Он-дин-Кук. Каза му, че вече знае кое е момичето на Джафи.

— Ще я разпитам лично — каза полковникът и в гласа му прозвуча стържеща нотка. — Арестувай я без много шум и веднага ми я доведи.

Инспекторът бързо откри адреса на Нан. Те държаха регистър с адресите на всички момичета за танци. Инспекторът взе двама цивилни полицаи и се отправи с колата си към къщата на Нан. Остави колата на ъгъла и тръгна с хората си към къщата.

На вратата се появи майката на Нан.

Тя каза на инспектора, че дъщеря й е излязла. Не знаела къде е отишла. Сигурно ще се върне около обяд, ако не, значи ще си дойде в шест часа.