Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Сякаш четеше мислите му, Блеки каза тихо:

— Тя е влюбена в американеца. Когато той падне, тя ще иде до него. Вторият изстрел ще е съвсем лесен, Чарли.

— Ти изглежда си помислил за всичко — каза Чарли и в гласа му се усети горчивина. — А едно време аз мислех за всички и за всичко.

Блеки нищо не каза. Сега всичко зависеше от това, дали Чарли ще свърши тази работа. Той самият гледаше да не се замесва в убийство. Знаеше, че Чарли вече има едно убийство зад гърба си. Знаеше, че той самият не би могъл да застреля Джафи и Нан. Това бе другата разлика между тях с Чарли. У Чарли имаше някаква безмилостна жилка, за която Блеки му завиждаше.

Летището вече се виждаше.

— Планът — каза Чарли, — е твърде едностранчив. Ти не поемаш никакви рискове, Блеки. Аз ще трябва да свърша цялата работа и да поема всички рискове. Когато намерят телата, Уоткинс ще се сети, че аз съм ги убил. Може да се опита да ме изнудва.

— И ти от своя страна ще можеш да го изнудваш — каза Блеки. — Той може да получи десет години за прекарване на опиум в Банкок. Не се тревожи за Уоткинс.

— Освен това там ще е и шофьорът на колата.

— Уреди с Уоткинс да изпрати един от своите хора. С него няма да имаш проблеми.

Чарли повдигна рамене. Той бе готов да приеме плана, но трябваше да покаже нежелание, за да може да подготви една по-добра сделка.

— Щом аз ще трябва да свърша тази работа, тогава ще трябва да направим ново финансово споразумение. Не можеш да получиш половината пари, щом не поемаш никакъв риск. Смятам, че аз ще трябва да получа три четвърти, а ти — една четвърт.

Блеки бе очаквал брат му да поиска повече пари, но три четвърти — това беше направо абсурдно!

— Ще бъдем съдружници, Чарли — каза той. — Ще вложим парите в танцов клуб в Хонконг, който ще носи печалба и на двама ни. Съгласен съм, че ти трябва да получиш повече пари, но три четвърти е направо немислимо. Предлагам да получиш петдесет хиляди от капитала, а остатъка да разделим по равно.

— Да кажем сто хиляди — каза Чарли — и 40 — 60 дялово участие в клуба.

Блеки се поколеба, после вдигна рамене. Той щеше да поиска дори по-добри условия, ако той самият трябваше да извърши това, което щеше да извърши Чарли.

— Добре — каза той. — Съгласен съм.

Чарли кимна. Беше доволен.

Когато Блеки спря пред входа на летището, Чарли каза:

— Връщам се утре сутрин. Не забравяй пистолета.

Блеки не дочака да го изпрати. Той тръгна обратно към Сайгон, без да си дава сметка, че го бяха проследили до летището и сега продължаваха да го следят двама детективи от Службата за сигурност. Видяха как Блеки влиза в клуба, след това единият отиде да се обади по телефона на инспектора, докато другият остана да чака в колата, която бе паркирал на няколко метра от входа на клуба.

Детективът не забеляза Йо-Йо, който клечеше под едно дърво и ту спускаше, ту вдигаше играчката на канапа, докато наблюдаваше детектива.

Йо-Йо бе забелязал двамата мъже да тръгват след Блеки и брат му. Бе видял как Блеки се връща сам, следван от двамата детективи. Тази ситуация го заинтригува и след като размисли няколко минути, той стана и тръгна към клуба. Влезе, качи се по стълбите, а оттам — в танцовата зала.

Прекоси дансинга и без да чука, влезе в кабинета на Блеки Ли. Затвори вратата и се облегна на нея.

Блеки отпиваше от чашата си чай. Вдигна очи. Като видя Йо-Йо, лицето му застина.

— Какво има?

— Имам една информация и съм готов да я продам — каза Йо-Йо. — Искам за нея пет хиляди пиастри, но е доста евтино, като се има предвид каква е информацията.

— Каква е тя?

— Първо искам парите.

— Можеш да се разкараш оттук — каза Блеки и остави чашата си на бюрото, — преди да съм те изхвърлил.

Йо-Йо се изкиска.

— Свързана е с вас и с полицията, господин Блеки. Важно е.

Блеки усети, че сърцето му изстина. Не се колеба дълго. Извади портфейла си, отброи пет хиляди пиастри и ги хвърли на бюрото пред Йо-Йо.

— И каква е информацията?

Йо-Йо взе банкнотите.

— Двама полицаи от Службата за сигурност ви следят — каза той. — Те ви последваха тази сутрин, когато тръгнахте с господин Чарли. Когато се върнахте, пак ви следяха. Сега са отвън в колата — черния Ситроен.

Блеки остана няколко секунди неподвижен, вторачен в Йо-Йо, след това с видимо усилие, каза:

— Следващият път, като влизаш тук, чукай на вратата. Сега се махай.

Йо-Йо погледна парите в мръсната си ръка и след това намигна на Блеки.

— Някои имат късмет, някои — нямат. Жал ми е за вас, господин Блеки — и излезе.