Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Полковникът го погледна с блеснали очички.

— Ще запомня думите ви — каза той. — Ако тя не е тук в шест и десет, вие ще съжалявате, че сте се родили.

Последва пауза, след това инспекторът каза:

— Този Блеки Ли откара брат си до летището тази сутрин. Брат му отлетя за Пном Пен. Билетът му е отиване и връщане и той ще си дойде утре сутринта. Тези двамата знаят нещо за Джафи. С цялото си уважение ви моля да ги арестуваме и разпитаме.

Полковникът поклати глава:

— Още не — каза той. — Дайте ми момичето. Тя ще ми каже всичко, което искам да зная. Просто ми намерете момичето.

Нан се събуди от дълбок сън. Продължи да лежи неподвижно, впила поглед в дървения таван, заслушана в шумовете от пътя, който минаваше край къщата.

В стаичката бе много горещо. Тя се чувстваше замаяна и отпусната. Обърна глава към Стийв, който спеше до нея. После бавно седна, за да не го разбуди и погледна ръчния му часовник на масичката до леглото. Беше четири часа. Тя се отпусна обратно на възглавницата с доволна въздишка.

Автобусът за Сайгон тръгваше в пет и петнайсет. Щеше да пристигне на Централния пазар в шест без петнайсет. Още преди шест щеше да си е вкъщи и да приготви вечеря за братята си.

За момента страховете й се бяха стопили. Джафи я бе любил така красиво, че тялото й бе изпитало доволство, а умът й — покой. Тя протегна дългите си, боси крака, въздъхна сладостно и сложи ръце на малките си гърди.

Стийв се размърда. Отвори очи, премигна и като я видя, се усмихна.

— Здравейте, госпожо Джафи — каза той и отпусна ръката си върху нея. — Колко е часът?

Тя го погледна прехласната. Едва ли би могъл да й каже нещо по-хубаво от това „Здравейте госпожо Джафи“.

— Още е четири.

Той плъзна ръка под раменете й и я притегли към себе си.

— Колко ще се радвам да се махна оттук — каза той, като я галеше замислен. — Още трийсет и един часа. Толкова е странно, че животът на човек може рязко да се промени за няколко часа. След трийсет и един часа ние с теб ще сме на хеликоптера. Возила ли си се някога на хеликоптер?

— Не.

— И аз не съм. Това ще е първото от много неща, които ще изживеем заедно. — Той видя тревожното изражение в очите й, поклати глава и се усмихна. — Първото нещо, което ще направим, като стигнем в Хонконг, ще бъде да намерим един адвокат, който да се погрижи за семейството ти. Ти се тревожиш за тях, нали?

— Малко ще им бъде мъчно, когато ги напусна.

— Ще го преживеят. — Той замълча за малко после продължи. — Не искаш ли да останеш тук при мен? Дядо ти може да иде и да каже на семейството, че заминаваш с мен, за да се оженим. Ще му дам пари за такси. Хайде, Нан моля те, остани. Нека се опознаем по-добре. Ще имаме трийсет и един часа в тази стаичка, за да си поговорим. След трийсет и един часов разговор в тази стаичка сигурно ще се познаваме доста добре, нали?

— Да.

Изкушаваше се да остане. Толкова е странно, помисли си тя, когато съм с него не ме е страх. Когато той ме прегръща, аз наистина вярвам, че ще замина с него в Хонконг, че ще отседнем в най-хубавия хотел, ще имам собствена кола и перлена огърлица, както той обеща. Не, че ми е необходимо нищо друго, освен него самия.

Тя се бореше с изкушението да остане. Тримата й братя не обичаха дядо й. Тя така и не знаеше защо. Нямаше да може той да иде и да им съобщи, че тя заминава от Сайгон и дълго няма да ги види. Те разчитаха на нея, тя щеше да им липсва. Неин дълг бе да им обясни защо ги напуска.

— Трябва да ида, Стийв — каза тя и го погледна тревожно. — Искам да остана, но след като ги изоставям, за да заживея с теб, мисля, че трябва да им го кажа сама.

— Сигурно имаш право. — Джафи се наведе и я целуна. — Странно момиче си, Нан. Възхищавам ти се за начина, по който възприемаш нещата. Аз не бих могъл така.

— Много си мил.

— Не, не съм — каза той и се намръщи. — Просто съм влюбен в теб. Не бях мил, преди да се науча да те обичам. Сега е лесно да съм мил с теб, но не и с другите. — Той стана от леглото и си обу гащетата, после отиде до сака си, оставен на пода, извади кутийката от лента за машина и се върна при нея. — Не мърдай — каза той, отвори кутийката и нежно изсипа диамантите във вдлъбнатината между гърдите й.

Тя повдигна глава и се загледа в камъните, които проблясваха като светулки върху кафеникавата й кожа. Бяха студени и тя едва потисна тръпката си, когато Джафи започна да подрежда от тях фигурка, като внимателно ги преместваше с пръсти.