Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Лий Уоткинс — каза Чарли. — Нов е. От скоро е в играта, но си го бива. Баща му е англичанин, а майката — китайка. Бил е пилот в Канадските авиолинии, но го спипали с една стюардеса и го уволнили. Така влязъл в играта с опиума. Печели по много. Изобщо няма да я погледне тази работа, ако не му платим добре.

Лицето на Блеки се издължи.

— Колко?

— Поне три хиляди щатски долара, но освен това ще има и други разходи, които също ще трябва да се покрият. Ще трябва да вземе хеликоптер, за да изведе американеца до Крати. Тук няма подходящо добро място, където да кацне самолет. Ще трябва да се вземе хеликоптер. Това би струвало около пет хиляди щатски долара.

Блеки подсвирна.

— Е, но ако диамантите са у него, няма проблем, той ще може да плати. Ако не са у него, тогава няма смисъл.

Чарли започна да дъвче пурата си.

— У него са. — Той се замисли за миг, след това продължи. — Кога ще го видиш пак?

— Утре вечер.

— По-добре да стане още тази вечер. Разбери дали е готов да плати пет хиляди. Ако ти даде още диаманти, вземи ги. Щом се съгласи с цената, ще се обадя на Уоткинс. Той ще трябва да дойде в Пном Пен. Аз нямам виза за Лаос.

Блеки погледна часовника си. Беше три и двайсет.

— Ще кажа на момичето веднага да иде при него и да уреди нещата.

Чарли каза:

— Трябва да му предадат, че искаш още пари, в противен случай може да не донесе диамантите със себе си.

Блеки кимна и излезе.

В кабинета на полковник Он-дин-Кук инспекторът правеше доклада си.

— Блеки Ли ме е излъгал, точно както си бях помислил — каза инспекторът. — Той знае кое е момичето. Поисках разрешение този човек да бъде доведен за специален разпит.

Полковникът започна да подръпва мустака си. От полицията на летището бе научил, че е пристигнал Чарли Ли. Отдавна знаеше Чарли Ли. Той бе от хората, които създават неприятности и имат влияние върху околните. Полковникът знаеше, че Чарли доставя опиум на някои от водещите фигури на опозицията. Полковникът не се съмняваше, че Чарли щеше да иде при съответните хора и да настоява да му кажат, защо брат му е бил арестуван и подложен на специален разпит.

— Още не — каза той, — но нека го следят. Отделете за него двама от най-добрите си хора.

— Този човек може да посочи кое е момичето — каза инспекторът. — Днес съм разпитал над двеста души, без да мога да разбера коя е тя. Блеки Ли знае. Ако е толкова важно да я намерим, той може да ни каже.

Полковникът го погледна студено.

— Чухте ме какво казах — още не. Наблюдавайте го.

Инспекторът вдигна рамене и отиде да инструктира двама от най-добрите си хора да наблюдават Блеки Ли. Малко бе закъснял, защото Блеки тъкмо се връщаше от среща с Нан, която бързаше да хване в пет часа автобуса за Тудомо.

Наблюдаван от Йо-Йо, Блеки паркира колата си и влезе в клуба. Йо-Йо беше гладен. Огледа се за Ченг-Сю, от когото обикновено купуваше супа. Старецът не беше на обичайното си място, но Йо-Йо го видя да идва по улицата, балансирайки печката си и казана за супата на дълга бамбукова пръчка, която носеше на рамо.

Ченг-Сю зае позицията си на края на тротоара и като разтриваше насинената си кожа и пъшкаше, раздуха дървените въглища и постави казана със супата върху огъня.

Йо-Йо се приближи до него.

Старецът веднага подхвана жаловити оплаквания и ядни думи срещу полицията и как са го измамили с наградата. Йо-Йо изобщо нямаше представа за какво говори и му каза да мълчи. Но Ченг-Сю преживяваше всичко твърде надълбоко, за да обръща внимание на безразличието на Йо-Йо. Докато бъркаше супата той продължи да мърмори. Изведнъж думата „американец“ събуди интереса на Йо-Йо.

— Какво говориш? — изсъска той. — Какъв американец? Каква награда?

Ченг-Сю извади един смачкан вестник и го показа на Йо-Йо.

Ядосан, защото мразеше да си признава, че не може да чете, Йо-Йо му каза да му я прочете, но в този момент пристигнаха трима клиенти и Ченг-Сю започна да им сипва супа, оставяйки Йо-Йо да се кокори пред неразбираемите букви, кипящ от яд, че е неграмотен.

Беше дошло време за вечеря, клиентите прииждаха и Йо-Йо трябваше да почака. Той изслуша историята на Ченг-Сю как са се отнесли с него в полицията, докато старецът я разказваше отново и отново на всеки нов клиент.

Дали американецът, когото бе видял в къщата в Тудомо, не беше човекът, когото полицията издирваше? Ако е така, тогава момичето — Нан и Блеки Ли също са замесени. Сигурно това бе възможността да изнудва Блеки Ли, за която толкова време бе чакал.