Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Няма значение, лейтенант, дали парите са били у Джафи или у момчето. Трябва да са били у един от двамата, защото в къщата няма и следа от тях. Мисля, че господин Джафи ги е задържал, когато е бил заплашен с пистолета. Може би е казал, че не е в състояние да събере такава сума. Смятам, че когато бандитите са разбрали, че той е убил Хаум, са го претършували, намерили са парите и са го убили. Сигурно са си поделили парите, преди да се върнат в базата си. Ако отведат Джафи жив със себе си, той би казал на шефа им за парите и шефът им е щял да им ги вземе и да ги задържи за себе си. За бандитите е било много удобно господин Джафи да умре. Сигурен съм, че така е станало.

Хамбли потри брадата си, без да откъсва очи от инспектора.

— Вие определено сте напаснали нещата, нали така? — каза той. — А как ще обясните куфара и принадлежностите за бръснене?

— Партизаните са имали намерение да държат господин Джафи като заложник и да поискат откуп за него. Той е трябвало да изглежда като човек, за когото се грижат добре — естествено, че на него му е бил необходим комплект за бръснене и дрехи за преобличане. Сигурно Хаум е бил опаковал тези неща, когато господин Джафи се е върнал вкъщи.

— А момичето и готвачът?

— Те са били разколебани елементи, лейтенанте. Моят информатор ми каза, че те двамата са щели да преминат от другата страна, ако не е било влиянието на Хаум. В момента, в който са разбрали, че той е мъртъв, вече нищо не е могло да ги спре. Несъмнено те са били убити по заповед на Ханой за назидание на всички, които се колебаят на чия страна да бъдат.

Хамбли свали фуражката си и прокара пръсти през мократа си от пот коса. Тази дребна маймуна може да се окаже права, мислеше той. Може да звучи като фантастична история, но всичко пасва. Ако Джафи е бил обратен, по-добре тези работи да не се разчуват. Никак няма да е добре цялата тази мръсотия да излезе по вестниците.

Като го наблюдаваше, инспекторът видя, че е успял да отвлече вниманието на лейтенанта в много по-безопасна посока. Трябваше веднага да се срещне с полковника и да му докладва за тази среща. Надяваше се само полковникът да подкрепи историята, която бе изфабрикувал.

Хамбли се изправи.

— Трябва да ида да докладвам това — каза той.

— Разбира се — каза инспекторът. — Полковник Он-дин-Кук ще изпрати секретен доклад, в който ще са развити всички въпроси, които ви изложих. Вашето посолство може да е сигурно, че няма да вдигнем ненужен шум около тази тъжна история. Ако е необходимо ще можем да дадем доказателства, че господин Джафи е бил дегенерат. Наградата, обявена във вестника тази сутрин, накара доста хора да ни се обадят, че са имали връзка с господин Джафи и те ще са готови да свидетелстват, но бих предложил да оставим нещата така, както са. Междувременно можете да разчитате на мен, че ще продължа издирването на тялото на господин Джафи.

— Ахъ — каза Хамбли. — Ами, добре, тогава. Ще поддържаме връзка, инспекторе. — Той оправи шапката си, ръкува се с инспектора и си тръгна.

Инспекторът остана неподвижен няколко секунди, докато не чу как джипът отпътува, след това отиде бавно до картината на стената и я разгледа. Добре, че лейтенантът не бе поискал да свали картината. Щеше да е много неловко, ако бе открил дупката на стената.

Качи се на един стол, лекичко повдигна картината и погледна под нея. Гладко измазаната стена, която се изпречи пред очите му, дойде като шок. Нямаше и следа от дупката, която бе там предния ден. Този, който е поправил стената е бил много опитен майстор.

Докато поставяше картината обратно на мястото й, инспекторът се сети, че братът на Лам-Тан се занимава с вътрешно обзавеждане.

Той си тръгна, объркан и тревожен и се върна в главния щаб на тайната полиция.

Пред входа на Сайгонското летище Блеки Ли седеше в колата си и си чистеше зъбите с бамбукова клечка. Нетърпеливо чакаше пътниците от току-що пристигналия самолет от Хонконг да минат през митницата и през паспортна проверка.

Вече бе зърнал брат си Чарли да слиза от самолета. Блеки бе почувствал голямо облекчение, че Чарли откликна така бързо на неговия зов за помощ.

Чарли Ли бе пет години по-голям от брат си, по-сериозен, по-амбициозен, но финансово не бе така добре осигурен като брат си Блеки.

Проблемът на Чарли, според Блеки Ли, беше, че той не се залавяше за сериозна работа. Все търсеше бързи, лесни, големи пари. Все гонеше вятъра и се надяваше, че фантасмагоричните му планове един ден ще му донесат големи пари. Сам си пропиляваше шансовете в очакване да намери заровено злато, вместо да отвори танцов салон в Хонконг, както го бе посъветвал брат му.