Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Ти ще останеш тук и ще наблюдаваш никой да не влиза — каза инспекторът. — Гледай никой да не те види, освен, ако не е нужно да ги спреш да не влязат. Може би ще се забавя два-три часа, но ще дойда.

Шофьорът гледаше подозрително към Донг Хам, който премигна нервно, а инспекторът се качи в колата и бързо отпътува.

Полковник Он-дин-Кук, шеф на Службата за сигурност, седеше на стол с висока облегалка, украсен с дърворезба, и дишаше леко през широките си ноздри.

Той бе едър мъж, с плешива кръгла глава, тесни, жестоки очи и големи, сплескани, островърхи уши. Наполовина китаец, наполовина виетнамец, той бе събрал най-лошите черти на двете националности, както по отношение на характер, така и по отношение на външен вид.

От шест години ръководеше Службата за сигурност с желязна ръка, но имаше няколко души, влиятелни политици, които бяха решили да се освободят от него и той бе съвсем наясно.

Те твърдяха, че той отдавна е изпълнил задачите, за които е бил назначен. Беше полезен още преди да се установи режимът, но методите му бяха така противно нецивилизовани и манталитетът му бе толкова брутален, че можеше да постави режима в доста неблагоприятна светлина по отношение на международните норми. Колкото по-скоро си идеше и на негово място дойдеше по-приемлив човек, толкова по-добре.

Тази кампания да се освободят от него бе започнала да се активизира. Полковник Кук бе човек с екстравагантен вкус и много пороци. Насилствено пенсиониране бе единственото нещо, което можеше да го изплаши. Ако го лишаха от службата му, стабилните доходи, които той си осигуряваше от хилядите селяни и китайците, които имаха причини да се страхуват от полицията, щяха да секнат. Щеше да получава само една пенсия и да му се наложи да живее с нея. Мисълта, че ще трябва да живее с толкова ограничени средства измъчваше съзнанието му.

Този понеделник той бе събуден от тежък опиумен сън от един ужасен прислужник. Инспектор Нгок-Лин го бе принудил да го направи.

Полковник Кук си каза, че ако Нгок-Лин е дошъл по въпрос, който търпи отлагане, то той ще го накара да съжалява до края на дните си.

Той се бе измъкнал от коприненото си легло, беше си сложил черно копринено кимоно със златен дракон, избродиран на гърба и бос се бе промъкнал до кабинета си, където го чакаше инспекторът.

Докато прислужникът не му донесе чаша чай, полковник Кук не обърна никакво внимание на инспектора, който стоеше неподвижен пред огромното бюро с дърворезба.

Светналите цепки на черните очи накрая се обърнаха към лицето на инспектора.

— Какво има? — попита тихо полковникът.

Ако имаше нещо, което инспекторът умееше да прави наистина добре, то бе да докладва сбито. Той имаше дарбата да събере всички важни факти и да ги поднесе ясно, бързо и в необходимия ред.

Полковник Кук го изслуша, без да го прекъсне. От време на време отпиваше от чая си, но ако не се брои движението на ръката му, седеше неподвижно.

Когато инспекторът престана да говори, полковникът продължи да го гледа с невиждащи очи, а съзнанието му препускаше по фактите, които току-що му бяха дадени.

Атаката на партизаните и отвличането на американеца бяха нещо обичайно. Такива неща се бяха случвали и досега и без съмнение щяха да продължават да се случват. Освен да маркира някаква дейност, за да си спаси имиджа, полковникът не можеше да направи нищо.

Но защо този американец бе убил прислужника си?

Това бе въпрос, който изисква най-внимателно разследване. Сигурно американецът е имал сериозни причини, за да направи такова нещо. Преди да съобщят за убийството и преди да осведомят американския посланик, полковник Кук бе твърдо решен да разбере каква е причината.

— Какво знаем за Хаум? — попита той.

— Дойдох направо при вас — каза инспекторът. — Не съм имал време да проверя досието му.

Полковник Кук позвъни на един звънец върху бюрото си. Вратата се отвори почти незабавно и влезе секретарят му Лам-Тан.

Лам-Тан бе дребен човек, който леко накуцваше. Той бе творение на полковника и му бе служил вярно доста години. Говореше се, че не съществува гадна, противна, унизителна работа, която той не би свършил за полковника. Всички от полицията го мразеха и се страхуваха от него. Хората казваха, че той намирал опиум за полковника, млади момичета, които били жертвани, за да се задоволят низките му страсти и именно той организирал системата за измъкване на откупи, от която идвало богатството на полковника.