Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Изведнъж Джафи усети, че му става доста по-весело. Това би означавало, че няма да го търсят кой знае колко старателно. Щом виетнамската полиция решеше веднъж, че той е в ръцете на бандитите, нямаше да си дадат много зор да го търсят. Ще се направят, че действат колкото за лице пред американското посолство, но това нямаше да трае дълго.

За първи път, откакто бе намерил диамантите, той усети, че му е леко на сърцето.

Ан Фай Уа се събуди стреснато и бързо седна в леглото. Звънецът на входната врата звънеше високо и настойчиво.

Опипом намери копчето на нощната лампа, запали я и погледна портативния часовник под нея. Беше пет без двайсет.

Бадемовите й очи се разшириха тревожно и тя разбуди Сам Уейд от дебелашкия му сън, като заби дълбоко пръста си в месестата му ръка.

Сам сънливо изруга, после повдигна глава и запремигва към нея.

— Какво има? Какво по дяволите…?

Тогава и той чу продължителното звънене и седна, изведнъж разсънен и тревожен.

— Какво е това?

— Някой звъни на входната врата — каза Ан Фай Уа.

— Аз нямам нищо общо с тази работа — каза Уейд, но настойчивото, продължително звънене го разтревожи. Дали пък това момиче нямаше любовник или съпруг? Дали това не беше някакъв капан? Започна да се проклина, че бе останал да прекара нощта с нея. И без това цялата работа се бе оказала пълна нула: тя бе страстна, колкото чувал с ориз. — Колко е часът?

Ан Фай Уа му каза, измъквайки се от леглото. Гола, тя изглеждаше измамно красива, но Уейд бе твърде разтревожен, за да я погледне дори.

— Ще се разбуди целият блок — каза тя, като се заметна с копринена роба. — Моля те, ела с мен.

— Дяволите да го вземат — каза Уейд. — Стой си тук!

Но тя вече бе прекосила стаята и след миг колебание изчезна в дневната.

Ругаейки, Уейд се измъкна от леглото и си обу панталоните. Огледа се диво за нещо, което би могъл да използва като оръжие, но не намери нищо, което би могло да свърши такава работа. Тъкмо си навличаше ризата, когато звънецът внезапно престана да звъни.

Като си напъха ризата в панталоните, той се промъкна на пръсти до вратата и се ослуша.

Чуваше се мъжки глас, след това Ан Фай Уа каза нещо и последва дълга пауза.

Боже господи! — помисли си той, тя е пуснала този идиот да влезе!

Тъкмо си нахлузваше обувките, когато вратата на спалнята се отвори и влезе Ан Фай Уа. Лицето й бе замръзнало в толкова яростно изражение, че Уейд потръпна.

— Какво има? — попита той пресипнало и се дръпна встрани от нея.

— Полиция! — просъска тя и за момент му се стори, че ще му издере очите. — Тебе търсят!

— Полиция? — заекна той, стана му горещо, след това студено. — Мене?

С гневен жест тя му посочи вратата.

— Махай се оттук!

Полиция! — помисли си той. Не могат да ме приберат задето съм спал с китайка, нали така? Чавка ли ми изпи акъла, че дойдох тук? Такава смрад ще се надигне!

Той мина край нея и влезе в дневната, а тя затръшна вратата зад него. Бе очаквал да намери стаята, пълна с полицаи в бели униформи и затова самотното дребно човече, което пристъпваше извинително от крак на крак в средата на килима му се стори направо смешно и жалко.

Човечето бе съвсем ниско и слабо, облечено в протрити дрехи. Кафеникавото му лице бе с типично виетнамски черти. Прическата му беше лоша имитация на моряшко подстригване. Обувките му бяха прашни, бялата му риза — мръсна, а винената му вратовръзка бе разнищена от непрестанно завързване и отвързване на възела.

Уейд го загледа упорито, докато той прокарваше пръсти през рошавата си коса. Сигурно си даваше сметка, че изглежда направо ужасно. Изобщо рядко изглеждаше добре, освен когато си вземеше душ и се избръснеше.

— Господин Уейд? — попита вежливо човечето.

— Да — каза Уейд. — Кой сте вие? Какво искате?

— Аз съм инспектор Нгок-Лин от Службата за сигурност. Моля да ме извините за това посещение, но въпросът е много спешен.

Службата за сигурност! — помисли си Уейд. Това го стресна. Трябва да е нещо сериозно. За да скрие тревогата си, той се приближи до малката масичка и си взе една от цигарите на Ан Фай Уа.

— А вие откъде знаете, че съм тук? — попита той.

Инспекторът извинително махна с ръка.

— Един от моите хора снощи ви е видял с тази китайка. След като не ви открих у вас, дойдох тук.

Проклети жълти шпиони! — помисли си Уейд. — Човек не може да се изсекне, без те да го разберат.

— Е, какво искате? — попита той и яростно погледна към инспектора.