Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Мълчи! — просъска й той. — Може да има и други!

Той изчака пет безкрайни минути, и тъй като нито видя, нито чу нещо подозрително, внимателно отвори вратата и се измъкна на земята. Ослуша се още няколко секунди и след като реши, че опасността е отминала, той се изправи, за да огледа мястото.

Вдигна фенерчето, което продължаваше да свети, търкулнато до тялото на мъртвия полицай, след това продължи по пътя, докато стигна до двамата убити селяни. Провери дали наистина са мъртви и се върна.

— Всичко е наред — каза той разтреперан. — Можеш да излезеш. — Отвори вратата на колата и помогна на Нан да излезе на пътя. Трябваше да я крепи. Тя се бе отпуснала в ръцете му и се тресеше от ужас. — Добре, добре — каза той нетърпеливо. — Всичко е наред. Хайде, овладей се, трябва да се махаме оттук.

Но тя не можеше да се държи на краката си и когато я пусна, се свлече на пътя.

Джафи я остави и се върна при крайслера, за да прецени до каква степен е пострадал. Като видя състоянието на гумите, реши, че колата трябва да се отпише и изруга.

Намираше се на седемнайсет километра от Тудомо и сега бе без транспорт. Въпреки че кръвта бе спряла да тече от главата му, усещаше силна болка. Беше разтърсен и зашеметен от силата на избухналите гранати. При мисълта, че трябва да измине пеш такова голямо разстояние, направо му прилоша.

Но знаеше, че трябва веднага да избягат. Всеки момент някой можеше да дойде на оглед. Гърмът на експлодиралите гранати сигурно се бе чул далече в тихата нощ.

Той се върна на мястото, където Нан бе седнала на пътя и хлипаше, хванала главата си с две ръце. Клекна до нея.

— Колата е извън строя — каза той. — Ще трябва да вървим. Хайде, Нан, стегни се. Трябва да вървим. Всеки момент може да дойде някой. Той пъхна ръце под мишниците й и я изправи. Тя се подпря на него, като продължаваше да трепери.

— Ще ни трябват поне три часа, за да стигнем до дядо ти — продължи той.

— На поста трябва да има велосипеди — каза тя с треперещ глас.

Той я зяпна и се зачуди защо не се бе сетил сам.

— Така ли мислиш? Ще ида да проверя.

Той забърза към разрушения пост. Три велосипеда лежаха във високата трева. Избута два от тях на пътя.

— Това бе страхотно хрумване. Те ще ни спестят биене на път пеш. Искаш ли ти да караш или да те кача на рамката?

С несигурна стъпка тя се приближи до него и хвана едното колело.

— Добре съм!

Усети, че го изпълва любов към нея. Помисли си: Дявол да го вземе! Тя не се предава лесно! Извадих голям късмет, че е с мен!

— Ами да тръгваме тогава — каза той и като извади сака си от колата, преметна крак през колелото.

Проследи я с поглед как се качва на колелото, очакваше да падне, но въпреки че първите няколко метра лъкатушеше несигурно, след това успя да овладее велосипеда и продължи доста уверено.

Той я настигна и заедно продължиха да въртят педалите по пътя към Тудомо.

— Ако видим да се задава някоя кола, ще слезем и ще се скрием в канавката — каза й той.

Тя нищо не отговори. По напрегнатото й лице личеше, че всичко, с което би се справила, е да кара колелото.

Докато караха, той се концентрира върху своите проблеми.

Помисли си: лошо започнах. Когато Сам види, че му я няма колата, веднага ще иде вкъщи. Каза, че я иска преди седем сутринта. Като види, че ме няма в този час, ще реши, че е станала катастрофа. Ще иде в полицията и ще им каже, че съм взел колата му назаем, за да ида до летището, но дали ще им каже, че с мен е имало момиче?

Той хвърли поглед на Нан, която въртеше педалите, а разпраната й туника се вееше след нея.

Има възможност полицията да открие колата, преди Сам да разбере, че нея я няма. Веднага ще се свържат с посолството. Дяволска работа! Оттам ще тръгне зле. Ще се опитат да намерят Сам. Ще решат, че той е карал колата. Когато той се появи, вероятно ще трябва да обясни в полицията, че е прекарал нощта с онази китайка. Той ще е във възторг! Как ще ме проклина само!

След това, с леко съжаление си помисли, че сега нямаше значение какво ще си помисли Сам за него. Ако има късмет, най-вероятно повече нямаше да види Сам в живота си.

След това му мина още една важна мисъл.

Когато се разбере, че той е бил в колата и колата се намери, ще решат, че е бил отвлечен от виетнамските патриоти. Това е съвсем близко до ума.

Спомни си двама американски туристи, които бяха потеглили с кола за Ангор преди няколко месеца и оттогава никой нищо не бе чул за тях. Бяха намерили колата им, но от тях нямаше и следа. Властите бяха казали, че те са отвлечени от бандитите и бяха изразили пред посолството съжаление, че не са в състояние да направят нищо.