Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Тя кимна. Въртеше смачканата си кърпичка между пръстите си и като я погледна, Джафи си помисли: никак не я бива в лъжите. Никой няма да й повярва.

— За бога, Нан, не се оставяй да те хванат в капан и да им кажеш къде се крия! — каза той остро.

— На никого няма да кажа! Никога! — тя бе застинала, но говореше разгорещено. — Никой не може да ме накара да кажа!

— И още нещо — на никого не трябва да казваш за диамантите, дори и на дядо си. Ясно ли е?

— Да.

— Сигурна ли си, че дядо ти ще ми помогне?

— Той е много мъдър и мил и никога няма да направи нещо, от което мога да страдам — каза тя гордо. — Като му кажа, че се обичаме, той ще ти помогне.

Джафи си помисли раздразнено: щом е толкова мъдър, той сигурно ще се сети, че си ми любовница, ще ме намрази от дъното на душата си и ще изтича в полицията.

Сякаш прочела мислите му, тя каза тихо:

— Обаче ще е нужно да му обясним, че скоро ще се оженим. Като стигнем в Хонконг ще бъде най-добре да се оженим, не мислиш ли, Стийв?

Джафи усети как нещо го пробожда. Той не си бе мислил за женитба след първия си несполучлив опит. Беше напълно доволен Нан да му бъде просто любовница и изобщо не му бе минавало през ум да се жени за нея. Веднъж да продаде диамантите, щеше да е богат и да се върне в Америка. Една платена танцьорка, виетнамка, би била сериозно препятствие в Америка, особено пък, ако му беше съпруга, но имаше време да се мисли за това. Дявол да го вземе! Още не беше стигнал в Хонконг. Още не беше продал диамантите! Но си даде сметка, че за плановете му можеше да се окаже фатално, ако не каже на дядо й, че имат намерение да се оженят, така че каза весело:

— Да, Нан. Ти му го кажи. А аз ще искам да му обясня лично какви неприятности имам. Ти просто му кажи, че трябва да се скрия. Аз ще обясня защо. Разбираш ли?

— Да. — Тя се притисна до него и отпусна глава на рамото му. — Сега вече не ме е страх толкова. Може пък в крайна сметка всичко да се оправи.

Тя притихна, сякаш потънала в унес, докато Джафи, малко гузен, продължи да кара по виещия се път, през оризовите полета и разпръснатите селски къщи. Всичко това ту се появяваше, ту изчезваше в светлината на фаровете на крайслера. От време на време се чуваше ревът на бивол, затънал в някое мочурище.

Четири дни, преди Джафи да попадне на диамантите, трима селяни, облечени в черни работни дрехи и с мръсни кърпи на главите, за да ги пазят от слънцето, клечаха в полукръг около едно дребно кафеникаво човече, облечено в къси панталони и риза цвят каки, което бе седнало на един пън и им говореше убедително.

Този мъж се бе промъкнал от гората и бе дошъл на това затулено място, където бяха скътани на завет младите оризови стръкове. Тримата селяни, които работеха в този момент, бяха отишли при него със смесица от страх и въодушевление. Те вече го бяха виждали няколко пъти. Той бе водач на една партизанска група виетнамски комунисти, чиято задача бе да всяват тревога и объркване сред селяните. Когато се появеше, тримата селяни, поддръжници на Хо Ши Мин и надъхани с омраза срещу виетнамския режим, знаеха, че има задача за тях.

Дребният кафеникав мъж им каза, че е взето решение да се организира демонстрация на сила колкото е възможно по-близо до виетнамската столица. Не трябва да се поемат ненужни рискове и по възможност да не се жертват излишни хора. Това бе демонстрация, не операция, но трябваше да разтърсят властите от Сайгон, а това щеше да стане само ако демонстрацията се извърши в застрашителна близост до столицата. Фермата на тримата селяни бе разположена сред оризовите полета на по-малко от километър от магистралата Сайгон — Биен Хоа. Дребният кафеникав човечец им напомни, че те са разположени на много удобно място за атака срещу полицейския пост на кръстовището Биен Хоа — Тудомо.

Този пост трябваше да бъде разрушен, а заедно с него да бъдат убити и тримата полицаи от охраната му. Демонстрацията трябваше да се състои в неделя вечер в дванайсет без петнайсет. Денят и часът бяха избрани така, че да не пострадат случайни пътници.

Той им обясни, че те тримата трябва да решат как точно да действат. Цялата демонстрация бе съвсем проста, но трябваше да се извърши точно в определеното време.

Той изчезна в гората, след като изяде с тях паница ориз и им остави шест ръчни гранати.

Така се случи, че Джафи наближи полицейския пост няколко минути преди атаката.

Тримата селяни, залегнали в една канавка на петдесетина метра от полицейския пост, видяха приближаващите се фарове и се спогледаха с неразбиращи очи — не знаеха какво да правят. Бяха лежали в мократа канавка повече от половин час и това бе първата кола, която бяха забелязали на пътя.