Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Попита Нан дали не познава момичето, с което Сам бе излязъл — описа го подробно.

— Да, познавам я — каза озадачена Нан. — Тя е танцьорка в „Л’арк ан Сиел“. Казва се Ан Фай Уа. Печели много пари, като излиза с американци. Не е добро момиче.

— Знаеш ли къде живее?

Нан се замисли за миг и каза, че според нея момичето има апартамент в Хонг Тар Ту.

Джафи се изправи.

— Да вървим.

Тя го погледна с неразбиращ поглед.

— Искаш да видиш Ан Фай Уа? — попита тя възмутено. — Защо? Не бих дошла с теб при тази жена.

— Хайде, хайде — каза нетърпеливо Джафи. — По пътя ще ти обясня.

Докато пътуваха през центъра на града, той й обясни за колата на Уейд.

— Ще трябва да върнеш колата обратно в града, Нан. Мислиш ли, че ще успееш?

Беше я научил да кара Дофина и тя се справяше много добре, но дали щеше да се оправи с големия крайслер?

Тя каза твърдо и уверено, че ще успее да върне крайслера.

Намериха голямата кола паркирана пред луксозен блок на една тиха улица, с дървета от двете страни.

Джафи каза на Нан да го изчака в Дофина, а през това време той се приближи до крайслера. Както очакваше, вратите бяха заключени, а прозорците вдигнати плътно догоре. Трябваше да вземе ключовете от Уейд и да го попита дали може да използва колата. Надяваше се Уейд все още да не е в леглото с китайката.

Влезе в блока и прочете на табелата, че момичето живее на четвъртия етаж. Качи се с асансьора и пред вратата погледна часовника си. Беше единайсет и десет.

Заслуша се — стори му се, че чува тиха танцова музика. Натисна звънеца и зачака. Последва дълга пауза, след това отново натисна звънеца.

Входната врата се отвори. Отвътре бе поставена верига, зад която китайката го погледна въпросително. С облекчение установи, че тя бе напълно облечена. Усмихна й се.

— Извинете за безпокойството, но искам да поговоря със Сам — каза той. — Много е спешно.

Чу как Сам казва някъде отвътре:

— Какво има, по дяволите? Чакай, дръпни се, мила.

Някой бутна вратата напред, откопча веригата и Сам Уейд се появи намръщен на входа.

Момичето вдигна елегантно рамене и се прибра вътре.

Уейд изглеждаше леко пийнал. Гледаше Джафи малко разфокусирано.

— Какво искаш, по дяволите? — попита той. — Откъде знаеш, че съм тук?

— Ти ми каза, не си ли спомняш? — каза Джафи. — Извинявай много, че така ти се изтърсвам, обаче съм в много тежко положение. Виж, проклетата ми кола се развали. А едно момиче ме чака да го закарам на летището. Може ли да ми услужиш с колата си? След два часа ще ти я върна.

— Защо, по дяволите не вземеш такси?

Джафи го погледна хитро.

— Виж какво, братко, човек не може да прави в такси това, което аз смятам да правя с това момиче. Хайде, влез ми в положението и ми дай ключовете, преди тя да е променила намерението си. Бих направил същото за теб.

Уейд изведнъж се отпусна и като отвърна на усмивката на Джафи, извади ключовете и му ги подаде.

— Дърто копеле такова! — каза той. — И коя е? Познавам ли я?

— Не вярвам, но ако се окаже добра, ще те запозная. Това е най-малкото, което мога да направя за теб.

— Добре, и се погрижи за колата ми. Искам я преди седем сутринта.

— Благодаря, Сам, ти си истински приятел. Джафи взе ключовете. — Вие тук добре ли сте?

— Той кимна към затворената врата на вътрешната стая.

— Всичко е наред — каза Уейд като снижи гласа си. — Сега сме на етапа на танците. Още един час и ще стигнем до същността.

— Желая ти успех и още веднъж ти благодаря — каза Джафи и тръгна към асансьора.

— И на теб — каза Уейд. — И не забравяй да ме запознаеш.

Той изпрати с поглед Джафи, който изчезна с асансьора. След това се върна в апартамента и затвори вратата.

Докато Джафи се приближаваше към Дофина, Нан го наблюдаваше напрегнато през отворения прозорец на колата.

— Всичко е наред — каза той. — Ключовете са у мен. Ще оставим моята кола тук.

Тя излезе от Дофина и остана до него, докато той вдигаше прозорците и заключваше вратата.

— Ще трябва да докараш крайслера пак тук — каза той, хвана я за ръката и я избута към колата на Уейд. — Смяташ ли, че сама ще успееш да се оправиш?

— Да.

— Браво. Тази кола се управлява съвсем лесно. — Той отвори крайслера и двамата се качиха, а той седна на волана. Пъхна ключа и й показа как се пали.

— В тази работа няма нищо особено. Скоростите се сменят автоматично. Просто натискаш този лост, пускаш спирачката и натискаш газта.